През януари 1842 г. Чарлз Дикенс заминава заедно с жена си на обиколка из Америка. Това се оказва много успешно пътуване. Дикенс е почитан от всички. Посещава банкети и балове, държи речи и отива на аудиенция при тогавашния президент Джон Тайлър. „Не мога да пресъздам посрещането ми тук”, пише той на своя близък приятел Томас Митън. „Не е имало крал или император на тази земя, толкова приветстван и следван от тълпите и публично забавляван на прекрасни балове и вечери…”

Но Дикенс не се ограничава само с приятните изживявания, той посещава и заведения за душевно болни, затвори, приюти за бедни, сиропиталища и дори институт за слепите, и е далеч от разочарованието, тай като открива по-модерен подход към социалното благоустройство от това в Обединеното кралство. Така или иначе обаче не всичко е розово и в Новия свят всъщност има повече от няколко спънки по пътя. Една от тях е причинена от мнението на Дикенс, че британските автора са мамени с големи парични суми заради американските закони за авторски права. Това води до незабавен протест на американската преса. „Нещата стоят така, че нямаме нужда от съвети”, пише „Хартфорд Таймс” по темата , и „би било по-добре, ако г-н Дикенс се въздържа да повдига въпроса оттук-нататък”. 

Следните откъси са някои от по-хумористичните наблюдения на Дикенс.

Вярвам, че няма страна на земята, където има по-малко свобода на мнението по който и да е въпрос, с възможни толкова различни мнения, колкото в тази … Ето! Пиша думите с нежелание, разочарование и съжаление, но го вярвам от дъното на душата си… Треперя от идването на радикал тук, освен ако не е радикал по принцип, с разум и мисъл, с чувство за правда. Страхувам се, че, ако е бил каквото и да е друго, ще се върне в къщи част от Торите… Страхувам се, че най-тежкият удар, някога нанасян на свободата, ще бъде нанесен от тази страна в провала на примера й.

(Дикенс в писмо до Джон Форстър, 1842)

...

- Находчивост ли е американската дума за измама? - попита Мартин.

- Е! - каза полковникът. - Смятам, че е американска дума за много неща, които можеш да назовеш и с други имена. Но вие не можете да се оправите в Европа. Ние можем. 

„И го правите понякога” помисли си Мартин. 

(„Мартин Чъзълуит”, 1843-1844)

...

Виждам преса по-зла и по-незначителна, и по-глупава, и по-просташка, отколкото във всяка друга страна, която познавам… Говоря за Банкрофт и съм посветен да си мълча по този въпрос, защото той е „черна овца - демократ”. Говоря за Брайънт и съм предупреден да внимавам - по същата причина. Говоря за международното авторско право и съм призован да не се саморазрушавам. Говоря за госпожица Мартино и всички партии - Поддръжници на робството, Противници на робството, Уиги, Тайлърови Уиги и Демократи, я заливат с водопад от ругатни. 

- Но какво е направила? Със сигурност е харесала Америка достатъчно? 

- Да, ама ни показа някои от грешките им, а американците не понасят да им показват грешките.

(Писмо до Уилям Чарлс Макреди, 1842 г.)

...

Никъде няма толкова много досадници, както в Съединените щати.

(Наблюдение на Дикенс, 1842)

...

Наистина смятам, че лицето ми е придобило фиксирано изражение на тъга и откровена досада, която понасям… Имам бръчка на брадата (отдясно на долната устна), поставена там за вечни времена от „Ню Инглъндър”… Една трапчинка изчезна от бузата ми, като усетих как ми бе отнета от един мъдър законодател. 

(Дикенс за визитата си в САЩ, 1842)

...

Техният (американския народ) подход е без изключение мрачен, раздразнителен, смешен и отблъскващ. Би трябвало да  смятам, че на света няма друг народ, толкова лишен от чувство за хумор, живина и способност да се забавлява. 

(Наблюдение на Дикенс, 1842)

...

…запечени дами и господа… ядат нечувани количества горещ царевичен  хляб (почти толкова полезен  за храносмилането, колкото намачкан игленик) за закуска и за вечеря. Тези, които не спазват този обичай и вместо това ядат по няколко пъти, обикновено облизват приборите си умислено, докато решат какво да изберат този път; след това ги изваждат от устата си и ги оставят в чиниите. Сипват си и отново се залавят за работа. На вечеря на масата няма нищо за пиене, освен огромни кани със студена вода. Никой не казва нищо на никого по време на хранене. Всички пътници са много озлобени и изглеждат така, сякаш страховити тайни лежат на  плещите им. няма разговор, няма смях, няма веселие, няма общуване, като се изключи плюенето. То се прави с тиха задружност около фурната, когато яденето приключи.

(„Американски бележки”, 1842)

...

От: „Хапливите прозрения на Чарлз Дикенс”, изд. А и Т пъблишинг/A & T Publishing
Изображение: Oxford Australia blog - Oxford University Press