Из бележниците на големия руски писател, поет, драматург, журналист и военен кореспондент Андрей ПЛАТОНОВ, 1927 ~ 1950 г.

Около 1927 г.

Истината е тайна, винаги тайна. Очевидни истини няма.

Свободата живее само там, където човекът е свободен пред самия себе си, където не изпитва срам и съжаление за себе си. И затова всеки човек може да бъде свободен и никой не може да го лиши от свободата, ако самият той не го пожелае. Насилието, което човек поиска да употреби уж за да удовлетвори собствената си свобода, всъщност ще унищожи тази свобода, защото където има сила, там няма свобода, свободата е там, където има съвест и човек не се срамува за делата си.

...

1930 г.

Сърцето работи по-бавно от ума.

...

1931–1933 г.

Лишеният от любов човек започва да живее със страстите на службата — той спори, страда и обича по точките на инструкцията за „райсектора“, за „правата и задълженията“ и в това се излива струята на живота му.

Ще дойде време, когато за елементарната сега порядъчност, за най-обикновената и незначителна доброта хората ще бъдат обявявани за велики сърца, за гении и т.н. — дотолкова може да се бюрократизира, изкриви, изтарикати и изтормози обикновеният живот: това е фирата, остатъците от великото строителство.

За да живееш в действителността и да я понасяш, трябва постоянно да си представяш нещо измислено и недействително.

...

1935 г.

Човечеството - без облагородените от него животни и растения - ще загине, ще обеднее, ще потъне в злобно отчаяние, като самотник в самотата си.

Той работеше беззаветно и безплатно.

Земята е така студена и неуютна, че семейството е нужно като печката за бедния.

Мъжът за жената е като кръст за църквата.

За ума всичко е в бъдещето, за сърцето всичко е в миналото.

...

1941-1942 г.

Явната демонстративна доброта може да бъде компенсация на тайното зло.

Удоволствието не учи човека.

Не бъркайте себе си с човечеството!

Майката, раждайки сина си, винаги мисли: ти ли си онзи? - Жената - път и средство, синът й - цел и смисъл на пътя.

Всичко се случва на света и се връща отново - само времето е безвъзвратно.

Успехът на Робинзон: не са му пречели хората, нито един човек: не е ли в това тайната на всеки успех.

...

1944 г.

Драмата на великия и прост живот: в бедно жилище около празна дървена маса обикаля дете на 2-3 г. и плаче - то тъгува за баща си, а баща му лежи в земята, на война, в траншеята, под огъня, и в очите му има сълзи на мъка; той стърже земята с нокти от мъка по сина си, който е далече от него, който плаче за него в сивия ден, в 10 часа сутринта, бос, полугладен, захвърлен...

...

1945–1950 г.

Духът и тялото трябва да се хабят за добиване на храна, но за това не бива да се хаби честта.

И след 30–40 години целият свят ще бъде друг — нито едно познато лице, нищо…

...

От различни години

Докато мъжете и жените още могат да се обичат - не всичко е загубено за човешкото сърце…

За държавата онзи работи добре, който има и свое - дом и семейство.

...

 Снимки: Burusi - WordPress.com, colta.ru