„Белег за величието на човек е силата му да оставя дълготрайно впечатление у хората, с които се среща”, казва веднъж Чърчил. Дали е имал себе си предвид? Изключителен и ужасен, с детинско държание и образ… мил и жесток, любопитен и упорит, трудолюбив и щедър, но самомнителен и решен винаги да бъде в центъра на вниманието… Чърчил е всичко това. Останал в световната памет като политически лидер, военен стратег и един от най-великите оратори. 

За политиката, назаем от „Хапливите прозрения на Уинстън Чърчил” (A&T Publishing Ltd.)

Winston Churchill as a young man, by Edwin Arthur Ward (1859 -1933)

Светът днес е управляван от изтормозени политици, така погълнати от желанието за спечелване на постове или за изместването на други от тях, че не им остава много време за обсъждане на големите въпроси около собствените им заслуги. 

На война можеш да бъдеш убит само веднъж, а в политиката – много пъти. 

Един политик трябва да притежава талантът да предскаже какво ще се случи следващата седмица, следващия месец и следващата година. И талантът след това да обясни защо това не се е случило.

Дълбоката вяра в съвършенството на човека е подходяща за свещеник, но не и за министър-председател. 

Училищните директори имат такава власт, в каквато министър-председателите никога не са обличани.

Щяхме да направим велика реформа в политиката, ако можехме да предизвикаме мъдростта да се разпространява толкова лесно и бързо, колкото глупостта.

Вроденият порок на капитализма е неравномерното разпределение на благата, вродената добродетел на социализма е равното разпределение на лишенията. 

Политиката прилича на събуждането сутрин. Никога не знаеш, чия глава ще откриеш на възглавницата. 

Избрано от „Хапливите прозрения на Уинстън Чърчил”, A&T Publishing Ltd.

*A painting of the young Churchill by Edwin Arthur Ward, en.wikipedia.org