„Всичко ми принадлежи, защото съм беден.” 

В началото на 50-те години израсналият в католическо семейство Джак Керуак е завладян от нарастващ интерес към будизма, който впоследствие ще остави дълбок отпечатък както върху възгледите му за духовността, така и върху произведенията му. Книгата му „Събуди се“ е неговият разказ за живота на принц Сидхартха Гаутама, който загърбва богатство, семейство и дом, за да търси Просветлението. Извлечена от множество канонични текстове, творбата на Керуак обхваща най-важното от ученията на Буда и се превръща в задълбочена медитация за същността на живота, желанието, мъдростта и страданието. 

(Jack Kerouac reading at the Seven Arts Cafe in New York, 1959)​

Всички неща, които съществуват, с времето трябва да умрат… смъртта е навсякъде във времето, избави се от смъртта и времето ще изчезне…

Искаш да ме сториш цар… Мислиш усърдно за външната форма, а духът повяхва… Разкошния, пищно украсен, величествен дворец аз виждам обхванат от пламъци, стотиците изискани блюда в божествената кухня - пълни с пагубна отрова. Славните царе с печално възмущение съзнават, че дворцовите проблеми не могат да се сравняват с покоя на духовния живот. Избавлението се ражда от тишината и покоя. Царска власт и избавление, движение и покой - тия не могат да се единят. Умът ми не се колебае; разсичайки куката с примамка на родството, аз решително напуснах дома си.

Мъдрият отхвърля скръбта като стар кокал.

Онова, което мъдрият не ще приеме, царят ще мине през огън и вода за него - усилие за богатство като за парче гнила плът.

Затуй, богати, сърцето на мъдрия не се възрадва при мисълта за голямо богатство, за тревожния ум, за нуждата да се пази деня и нощя като човек, който се бои от могъщ враг.

Колко усилно се стремят хората към богатства, които трудно се добиват и лесно се пилеят, сякаш като насън; как е възможно мъдрият да желае нещо толкова ненужно! То прави човека зъл, то го бичува и боде с пронизваща печал. Похотта покварява човека, ограбва надеждата му и дългата нощ отнема силата на тялото и душата му.

То е като риба, примамена от кукичка със стръв.

Алчността търси нещо, което да задоволи копнежа й, но не съществува окончателен край на скръбта, защото жадувайки да утолим желанията си, само ги усилваме. Времето минава и скръбта отново изплува.

Даже човек за хиляда неща да се грижи, какъв смисъл има в това, когато трупа само тревоги. Сложете тогава край на страданието, като обуздаете желанието и се въздържате от ненужни занятия - това е покоят.

Фрагменти от „Събуди се” (Животът на Буда), Джак Керуак, ИК „Прозорец”
Снимка: theredlist.com