„Няма нищо по-неприятно и глупаво в облика и поведението от важниченето и излишния шум.”

(1906 ~ 1999)

Да бъдеш весел, но не и смешен 

Някога се е смятало за неприлично да показваш пред другите, че имаш неприятности, че си нещастен. Човек не бивало да натрапва на околните лошото си настроение и в мъката си е бил длъжен да се държи достойно, да се отнася с всички еднакво, да не се самовглъбява и по възможност да бъде приветлив, дори весел. Умението да се държиш достойно, да не натрапваш огорченията си на окол-ните, да не им разваляш настроението, да бъдеш постоянен в отношенията си, винаги да си приветлив и весел – това е голямо и истинско изкуство, което помага да живееш в обществото, както помага и на самото общество.

Но до каква степен можеш да бъдеш весел? Шумната и натрапчива веселба уморява околните. Вечно „бълващият” остроти младеж не възприемат като човек с достойно поведение. Той се превръща в шут, а това е най-лошото, което може да се случи с някого в обществото и в крайна сметка говори за липса на чувство за хумор. 

Не бъдете смешни! 

Да не бъдеш смешен, е не само умение да се държиш, но е и признак за ум. 

Човек може да бъде смешен във всичко, дори в начина на обличане. Ако мъжът прекалено грижливо подбира връзка към ризата си и риза към костюма си, той е смешен. Прекалената загриженост за външността личи веднага. Човек трябва да полага грижи и да се облича с вкус, но при мъжете това не бива да преминава необходимите граници. Прекалено загриженият за своята външност мъж е неприятен. За жената е по-различно. Но в облеклото на мъжете модата следва да бъде само загатната. Идеално чиста риза, лъснати обувки и подходяща, непретенциозна вратовръзка – това е достатъчно. Костюмът може да бъде стар, но не и измачкан. 

Когато разговаряте с други хора, умейте да ги изслушвате, да помълчите или уместно да се пошегувате. Не се разполагайте нашироко, а заемайте възможно по-малко място. Не се облягайте с лакти на масата по време на ядене, защото ще притесните съседа си, и не се престаравайте да бъдете „душата на компанията”. Спазвайте във всичко мярка, не натрапвайте дори приятелските си чувства. Не се измъчвайте, ако имате някакъв физически недостатък. Ако заеквате, не мислете, че това е твърде лошо. Сред заекващите хора се срещат превъзходни оратори. Един от най-добрите лектори в славещия се с красноречивите си преподаватели Московски университет историкът В. О. Ключевски е заеквал. Лекото късогледство придава изразителност на лицето, а накуцването – на движенията. Не се притеснявайте, ако сте срамежлив. Свенливостта е много мила и съвсем не е смешна. Тя става смешна, ако прекалено се стараете да я преодолеете и се срамувате от нея. Бъдете естествени и снизходителни към своите недостатъци. Не страдайте заради тях. Няма нищо по-лошо от това да се развие у човека „комплекс за малоценност”, а заедно с него – озлобеност, неприязън и завист към другите. Тогава човек губи най-хубавото у себе си – добротата. 

Няма по-красива музика от тишината – тишината в гората. Няма по-красива „музика у човека” от скромността, от умението да помълчиш, да не се самоизтъкваш. Няма нищо по-неприятно и глупаво в облика и поведението от важниченето и излишния шум. Няма нищо по-смешно у мъжа от прекалената загриженост за костюма или прическата, от пресметнатите движения и „фонтана” от шеги и анекдоти, особено ако се повтарят. 

Пазете се от това да не бъдете смешни. Старайте се да бъдете скромни и тихи. 

Никога не се отпускайте, дръжте се естествено и уважавайте тези, които ви заобикалят.

Ето няколко съвета за неща, на пръв поглед второстепенни – за поведението и външността ви, които се отнасят и за вашия духовен мир: не се страхувайте от физическите си недостатъци. Отнасяйте се към тях с достойнство и ще бъдете елегантни. 

Имам позната девойка, която е леко прегърбена. Честна дума, не се уморявам да се възхищавам на изяществото й, когато я срещам при откриването на изложба в някой музей (там се срещат всички, затова тези дни са празници на културата). 

И още нещо, може би най-важното – бъдете искрени. Който се опитва да лъже другите, лъже преди всичко себе си. Той наивно смята, че са му повярвали, а в действителност хората са се държали с него просто учтиво. Но лъжата винаги се усеща, тя се саморазкрива и лъжецът става не само противен, по-лошо, той става смешен. 

Не бъдете смешни! Искреността е красива даже ако си признаете, че преди това сте излъгали по някакъв повод и обясните защо сте го направили. Така ще поправите положението. Вие ще бъдете уважаван и ще покажете своя ум. 

Скромността и искреността, липсата на претенции в поведението и в облеклото – ето най-привлекателната „форма” у човека, която се превръща в негово най-изискано „съдържание”.

Избрано от: „Писма за доброто и прекрасното”, Дмитрий Лихачов, ДИ „Народна просвета”, 1986 г.
Снимка: philologist.livejournal.com, Момент истины