„За да останем себе си, ние първо трябва да притежаваме себе си.”

Наричат го „поет на медицината” и един от най-големите клинични писатели на 20-ти век. Невролог, натуралист, историк на науката и писател, Оливър Сакс (1933-2015) вярваше, че мозъкът е най-невероятното нещо във Вселената. Проницателните му статии за науката и природата на човешкия ум намират трибуна в „Ню Йорк Таймс” и редица авторитетни медии. Сакс е автор на няколко книги за необичайни медицински състояния, сред които „Мъжът, който взе жена си за шапка“ (1985), „Островът на далтониста“ (1997) и „Окото на съзнанието“ (изд. „Изток-Запад“). Най-вълнуващата му творба обаче е „Пробуждане“ (1973 г.), която режисьорката Пени Маршал и актьорите Робърт Де Ниро и Робин Уилямс превърнаха в разтърсващ кино-разказ за силата на човешкия дух. 

Изгубвайки крака или окото си, човек осъзнава това. Загубвайки идентичността си, човек е невъзможно да разбере, защото няма кой да осъзнае тази загуба.

Трябва да почнем да губим паметта си, дори частично, за да  осъзнаем, че точно тя създава битието ни. Животът без памет не е никакъв живот. Паметта – това е осмисленост, разум, чувство, дори действие. Без нея ние сме нищо. 

За да останем себе си, ние първо трябва да притежаваме себе си – да владеем историята на своя живот, да помним своята вътрешна драма, своя житейски разказ. За да запази личността си, човек се нуждае от приемствеността на своя вътрешен живот.

Колкото и да е парадоксално, оказва се, че да бъдеш здрав, не е толкова лесно. В някои отношения е много по-удобно да водиш ограничен живот, бидейки болен. 

Само великото страдание е способно окончателно да освободи духа.

Езикът е изключително човешко постижение. Той може да направи невъзможното възможно. Езикът позволява на всички нас, дори на слепите по рождение, да видят света през очите на другите хора.

Животните също страдат от различни разстройства, но само при човека болестта може да се превърне в начин на живот. 

Един човек в умствено отношение може да стои много „по-ниско” от друг. Има хора, които не могат да отворят врата с ключ, да не говорим за разбирането на законите на Нютон. Има и други, които изобщо не са в състояние да възприемат света концептуално. Но интелектуалната непълноценност тук не изключва присъствието на ярки способности и дори таланти у същия човек по отношение на конкретното и символичното. 

Най-важните аспекти на нещата са скрити от нас, заради силата на своята простота и обикновеност.

Човекът се състои не само от памет. Той притежава още и чувства, воля, възприемчивост, морал – всичко онова, с което невропсихологията не се занимава. 

Всички неприятности започват, когато хората забравят за това, че са хора. 

Доброто самочувствие може да е истинско, дори ако е в резултат на болест.

Недостатъкът на човешката поддръжка е още едно изпитание.

Твърде често зрящите хора нищо не виждат.

Войнстващото здраве обичайно подхожда на победителите.

Всеки аутист е остров, отрязан от сушата.

Талантът на човека се изразява в потребността от творчество, което предполага наличие не толкова на способности, колкото на мотив, въображение, интуиция. Талантът се изразява и в потребността на човек да разкрива и разширява своите  съзидателни възможности. Творчеството е свързано с вътрешния живот на личността, с потока нови идеи и силни чувства. 

Между силите на патологията и творчеството има борба, но колкото и да е странно, възможно е и тайно съгласие.

Снимки: Oliver Sacks
*Oliver Sacks with the last of the Awakenings patients, Lillian T.