Из беседите на Доростолския митрополит Иларион (1913-2009) през годините
╫ Леност и безделие
Страшно нещо е човек да се предаде на леност. Тя му дава най-лоша характеристика. Прави го бавен, неподвижен, апатичен към всичко. Убива у него всеки благороден порив: безчувствен, безразличен и към своята съдба, ленивият не е способен за никакво добро дело. Сърцето на ленивия е подобно на нива неорана, потънала в бурени. А колко рисковано е да се движиш в буренясала нива – има опасност да се раздереш в тръни и бодли, да нагазиш в отровни и зловонни бурени или да се увие в краката ти някое отвратително влечуго. В сърцето на ленивия няма нищо добро – то е увито в бурените на най-различни грехове. Леността расте незабелязано и постоянно се увеличава и изцяло завладява и погубва човека.
Леността е лош съветник, който води към греха. Предаденият на леност човек не се нрави никому.
Леността е крадец – оттук краде минута-две, оттам час-два и цели дни и тъй се промъква незабелязано под булото на наложителна почивка и често, под предлог на някакъв интерес, краде от ценното време, определено за труд.
От ленивия бяга всеки. Той не умее ни разговор да поведе, ни смелост, инициатива или нещо благородно да покаже и прояви. Вечно се оплаква. За своите неуспехи вини другите, критикува, подиграва се, осмива другите, а себе си не вижда. И първата гостенка, която почуква на портите му е сиромашията. „Мързелът потопява в сънливост и нехайната душа ще търпи глад” – казва Соломон (Притч.19:17). И понеже няма благородство на сърцето и финес на нравственото съзнание, в желанието да се освободят от бедността, ленивият лесно може да се подхлъзне и пропадне духовно и морално. Ако се направи една статистика за причините, които водят към затвора, ще се види, че повечето от затворниците в миналото и днес са безделници. Това е тъй, защото безделието е майка на всички пороци.
Трудолюбивият не винаги е праведен, но ленивият – никога. Първият не винаги се избавя от изкушения, но ленивият никога не може да се освободи от тях.
Виден политически мъж, като посетил веднъж школата, дето някога се възпитавал, казал на децата, които се учили там: „Деца, запомнете, че всеки час напразно прекаран от вас в училище, ще бъде случай за някое нещастие в послешния ви живот”.
„Който се учи, той ще сполучи” – казва народната поговорка и тя намира пълно оправдание в живота.
Безделието не е живот, а образ на смъртта. Сто години прекарани в празност, не се равняват ни на един час в полезен труд. Безделието ражда скуката, а последната е този враг, който прави пролетта на човека есен и обръща розовия ден на мрачен.
От леността и безделието, като от отровен корен, произлизат празнословие, злословие, безразсъдност, критика, осъждане, разпри, караници и какви ли не образи или видове на греха, които похабяват красотата на душата. Водата се разваля, когато се застои. И духовният образ на човека се разваля, когато той е в бездействие. За съзнателния човек часовете, прекарани в бездействие, са истинско мъчение. И справедливо казва философът Грей: „Зает ли си – щастлив си”.
Да се стараем да привикнем на труд и винаги да си намираме работа, за да не си спечелим прозвището ленивец и безделник.
Да не оставаме без работа, в леност и бездействие. За нас грее слънцето, луната за нас осветлява нощта и за нас сияе разнообразният сбор от звезди. За нас веят ветровете и реките текат. За нас никнат тревите и цветята растат и ухаят. За нас природният ход извършва свойствения си порядък – преминава нощта и настъпва денят. Зимата минава и настъпва пролетта, за да бъде животът по-красив и разнообразен. Всичко това става за нас. И при такова служение за нас от страна на създанието, не бива ние да оставаме в бездействие и леност. Да съгласуваме думи и поведение с намерението да се трудим. Да не оставаме безразлични към успеха във всяка работа. Да разкриваме нашите способности и трудът ни ще бъде същинска песен, ще пукне пролет в нашето сърце и радост ще грейне по лицето ни.
1959 г.
Картина: The Pilgrim at the Gate of Idleness, 1884, Sir Edward Burne-Jones (1833-1898), Dallas Museum of Art (DMA)