„Завиждам на европейците за това, че умеят да си почиват. Те винаги са спокойни, весели, бодри и умеят да ценят живота и разнообразните му блага.”

За европейците, с тънка американска завист от големия писател, журналист и хуморист, и неговите „Глупаци в чужбина”.

(The Innocents Abroad, Or The New Pilgrims’ Progress, TWAIN, Mark, Hartford: American Publishing Company 1876)

Точно в това се крие главното очарование на живота в Европа – в спокойствието. В Америка ние бързаме, което е хубаво, но приключим ли работата си за деня, продължаваме да мислим за загуби и печалби, планираме утрешния ден, дори отнасяме служебните си грижи с нас в леглото, мятаме се и се безпокоим за тях, а в същото време трябва да възстановяваме със сън измъчените си тела и мозъци. Ние унищожаваме силите си с тези вълнения и или умираме рано, или се превръщаме в мършави и посредствени старци в онези години от човешкия живот, които в Европа смятат за най-цветущи. Когато акър земя е давал дълго време добра реколта, един сезон го оставяме незасят, за да си почине; никого не прекарваме през континента с един и същ дилижанс, някъде по пътя пътникът се прекачва на друг, а първия го прибират за няколко дни, за да се охладят прегрелите му части; когато един бръснач е служил дълго и не може да се наточи, бръснарят го оставя настрана за няколко седмици и острието се наточва от само себе си. Обсипваме с внимателни грижи неодушевените предмети, но не и себе си. Какъв як народ, каква нация от мислители бяхме могли да бъдем, ако само от време на време се оставяхме на полицата и си подновявахме остриетата!

Завиждам на европейците за това, че умеят да си почиват. Когато свършат работата си за деня, те я забравят. Някои от тях отиват с жена си и децата си на бирария, сядат тихо и благовъзпитано и изпиват една-две халби бира и слушат музика, други се разхождат по улиците, трети се возят на файтони по булевардите. Четвърти привечер се събират по големите красиви площади, за да се наслаждават на уханните цветя и да послушат военен оркестър, тъй като във всеки европейски град вечер свири военен оркестър, а пети седят на открито пред кафенетата, ядат сладолед и пият слаби напитки, които не биха навредили и на дете. Европейците си лягат сравнително рано и спят добре. Те винаги са спокойни, весели, бодри и умеят да ценят живота и разнообразните му блага. Сред тях никога не може да се види пиян човек. Промяната в нашата малка компания е изненадваща. С всеки изминат ден ние изгубваме част от неспокойния си дух и попиваме тишината и покоя на мирната атмосфера около нас и по лицата на хората. Бързо помъдряваме. Започваме да разбираме смисъла на живота.

От: „Глупаци в чужбина” (Или Ново поклонение), Марк Твен, Изд. Профиздат, София, 1986 г.
Илюстрация от: The Innocents Abroad, Or The New Pilgrims’ Progress, TWAIN, Mark, Hartford: American Publishing Company 1876, raptisrarebooks.com