История за братската обич и саможертва. Раждането на картината „Молещи се ръце” на Дюрер. 1508 г.

(Dürer's self-portrait at 26)

Несравним майстор на гравюрата и една от най-влиятелните фигури на Ренесанса, Албрехт Дюрер (1471 ~ 1528) завещава на поколенията огромно наследство - графики, акварели, живописни платна, проекти на сгради. Немският художник, математик и изкуствовед е и теоретик на перспективата и геометрията в изобразителното изкуство. Но една емблематична картина осветява с божествена светлост целия му творчески път.

Роден през 1471 г. близо до Нюрнберг, Албрехт бил третото от общо 18 деца в семейството на майстора златар Дюрер. Отрано помагал на баща си в ателието му. И отрано станало ясно, че дарбата му да рисува е по-силна от желанието на Дюрер старши синът му да го наследи в занаята. 18-те деца изисквали много средства и грижи, затова бащата се захващал със всякаква допълнителна работа. Независимо от почти безнадеждното положение в семейството, двама от синовете на Дюрер имали тайна мечта. Те копнеели да развият своя талант в изкуството, макар да знаели, че не е по силите на баща им да ги изпрати да учат в Академията в града. След дълги безсънни нощи, двете момчета сключили съглашение помежду си. Решили да хвърлят монета… и така да решат съдбата си. Загубилият трябвало да отиде на работа в мините и със спечеленото да плаща образованието на брат си. След дипломирането си, той трябвало да върне жеста на своя брат и да плати за обучението му в Академията със пари от продажбата на свои картини. Ако средствата не достигнели, трябвало на свой ред да започне работа в мините. 

В една неделна утрин, след църква, Албрехт Дюрер спечелил облога и заминал да учи в Нюрнберг. Брат му Алберт започнал работа в мините и в продължение на четири години плащал образованието на Албрехт, чиито студентски работи бързо се превърнали в сензация. Гравюрите му превъзхождали много от творбите на неговите професори. След дипломирането си, Албрехт започнал да печели добри суми от продажбата на своите произведения. 

Когато се завърнал у дома, семейство Дюрер устроило празничен обяд. След незабравимото тържество, изпълнено с музика и смях, Албрехт станал от почетното място, което му определили на масата и вдигнал тост за любимия си брат. В края на речта си той казал: „Алберт, благословени мой братко, дойде твоят ред! Вече можеш да отидеш в Нюрнберг и да сбъднеш мечтата си, а аз ще се погрижа за теб.” 

Всички погледи били вперени в Алберт, който стоял в другия край на масата. Сълзи се стичали до бледото му лице. Тежка въздишка се отронила от устните му и той тихо прошепнал: „Не, не…”

Събрал сили Алберт и най-сетне се изправил. Изтрил сълзите си, погледнал лицата на всички присъстващи, които толкова обичал, протегнал ръце към лицето си и рекъл: „Не, братко. Не мога да замина… Вече е твърде късно за това. Виж само, виж какво сториха тия четири години в мините с ръцете ми! Костите на всеки от пръстите ми са чупени поне веднъж, неотдавна дясната ми ръка бе поразена от артрит, не мога да държа дори чашата си по време на тост, камо ли да рисувам красиви линии на пергамент, да държа молив или четка… Не, братко мой, за мен е вече късно.”

Повече от 500 години са минали от времето, когато Албрехт Дюрер сътворява една от най-ярките си картини, отдавайки почит към саможертвата на своя брат - загрубелите ръце на Алберт, отправени в молитва към небето. Нарича я просто „Ръце”, но не след дълго целият свят ще я заобича като „Молещи се ръце” – образ на чистата братска обич и апостолска святост.

(Praying hands (German: Betende Hände), Albrecht Dürer, 1508)

По материал на: Интересно о гениях и известных личностях
Картина: Praying hands (German: Betende Hände), Albrecht Dürer, 1508, en.wikipedia.org
*Dürer's self-portrait at 26, en.wikipedia.org