„Лесно е да се обидиш, обидата е толкова малко нещо. Само че ако трупате в душата си омраза, обидата се превръща в атомна бомба.”
Това споделя Анди Андрюс в книгата си „Малките неща” (Изд. Скайпринт), а как да се справим със собствената си обидчивост, прочетете в следващия откъс.
В случай, че ви се наложи да обясните на скъп човек щетите, причинявани от дребни наглед неща като обидчивостта, предлагам анализ в три части, свързан с темата. Имате разрешението ми при желание да го прочетете на глас на близките си и на ваше място бих го сторил незабавно. Трудно е да ликвидираш даден недостатък, когато вече се е превърнал в черта от характера. Но ако проявявате взаимно разбиране и сте привързани един към друг вкъщи или в работата можете да го избегнете. А щом можете, значи трябва да го направите.
Първо
В схемата на самия живот обидчивостта е сред по-малките беди. Можем да изберем дали да се обидим. Или да не се обидим. Елементарно е, но не всякога е лесно. И винаги е решение, което изцяло зависи от нас. Можем да изберем да сме разстроени, да имаме зъб на някого, да си пропиляваме времето и силите, да пренебрегваме възможностите, да не напредваме професионално и с този наш избор да разрушим връзки, изграждани през цел ни живот.
Може и да постъпим по друг начин да постъпим като зрели хора, да се засмеем, да вдигнем рамене и да продължим напред. Ние избираме да не допуснем изборът и действията на другиго да диктуват поведението ни.
Второ
Важно е когато някой заяви: „Моите схващания са валидни също като твоите или на другиго”, да си дадете сметка, че освен детинско и невярно това изявление може лесно да се опровергае. Зрелите хора знаят, че макар да имат право на собствено мнение, нямат право да го натрапват на другите. Може да вярваш в каквото си пожелаеш, но ние, другите не сме задължени да уважаваме и да подкрепяме финансово някоя налудничава идея само защото ти си убеден в нея. Може да вярваш (и то съвсем чистосърдечно), че дърветата имат чувства, че танцуват заедно или разговарят помежду си. Всъщност обаче това означава, че чистосърдечно грешиш.
Щом искаш да вярваш, че дърветата разговарят помежду си, твоя воля. На повечето от нас не ни пука. Обаче ако заради своето убеждение твърдиш, че нямам право да отсека дърво в собствения си двор, тогава всички имаме проблем.
Нещо повече: ако някак си убедиш 10 процента от населението на Земята, че дърветата разговарят помежду си и понеже имаш подкрепата на привържениците си, то на останалите хора по света трябва да се забрани да се разпореждат със собствеността си или да им се налага допълнителен данък за мебелите от дърво, а компаниите за дърводобив трябва да секат дървета само с твоето разрешение ами, тогава вероятно ще осъзнаеш какви ще са последствията от твоите схващания.
Ако още не си наясно защо налудничавата ти теория може да направи големи бели, извинявай, но ще се наложи да го разбереш по трудния начин.
Но повечето американци и през ум не им минава да заплашват някого, да блокират движението или да разпънат палатка на някое кръстовище, за да постигнат своето, защото са разумни хора. Характерно за разумните хора е убеждението, че и другите хора са разумни като тях. Дори онези, които твърдят, че дърветата общуват помежду си.
Толерантните ни сънародници търпеливо обясняват на дърволюбителите и на подобните им какво означава разумно поведение и премерени реакции. Обаче с любезността си и с толерирането на лудостта мнозинството здравомислещи хора несъзнателно налагат приемането на много опасно схващане: че теориите на говорещите с дърветата са еднакво важни за обществото и за бъдещето на страната ни като аргументираните вярвания на разумното мнозинство.
Това е грешка, водеща до съкрушителни последствия, защото двете вярвания не подлежат на сравнение. В случая толерантността на разумните по принцип хора води до колективно решение за бездействие, до отказ от реакция на нелепиците, които нямат място в реалността. За съжаление по този начин повечето разумни и продуктивни хора несъзнателно отстъпват лидерските си позиции на групичка малоумници (както мислено ги наричат) и така им позволяват да отведат всички в задънена улица.
Като послепис на този сценарий предупреждавам: обърнете внимание на факта, че толерантното мнозинство в случая има вина за фаталните последствия. Защо ли? Защото е позволило на групичка изключително нетолерантни хора да го заплашва и манипулира, подтиквайки го към вземане на очевидно погрешни решения.
Трето
Обидата предизвиква чувства. Самите чувства - моментно емоционално объркване. С течение на времето ще се убедите, че емоциите не са най-важното нещо на света. Никога не забравяйте, че волята ви е по-силна от емоциите. Можете да избирате как да постъпвате, независимо от чувствата си. Ако сте поне малко наблюдателни, ще забележите, че живеем в свят, който с всеки изминал ден все повече се вманиачава на тема чувствата на хората. Големи компании променят политиката си, засягайки интереса на петдесет хиляди служители заради наранените чувства само на седемнайсет от тях. В страна, основана предимно на принципа на свободния избор на убеждения, този избор бива ограничаван, за да се защитят онези, които могат да се засегнат, виждайки как някой упражнява изконното си право. Езикът при общуването се следи под лупа (заради един виц може да загубиш работата си), все по-реална е заплахата да те арестуват, без да знаеш какво лошо си направил.
Знаете ли кое е най-лошото във вманиачаването да не бъдат наранени нечии чувства? Искате ли да научите отговора, който никой не дръзва да изрече на глас?
Всичко това е една голяма лъжа.
Точно така. Съсредоточаването върху чувствата като най-важен фактор в нашия живот е зловредна лъжа. Лъжа, която вече е ощетила цяло поколение и заплашва да разруши основите на нацията ни.
Повярвайте, че въпреки законите и наредбите, целящи да защитят чувствата, на никого освен семейството и най-близките ни приятели не му пука как се чувстваме. Останалите може да се кълнат, че са загрижени, може би дори си вярват, само че не е така. Всъщност се интересуват само от поведението ни. Така е, откакто свят светува, така и ще бъде.
Съвсем просто е, фактите го показват. Помислете за системата на човешките взаимоотношения или за националната ни икономика. Нито едното, нито другото функционира (в положителен или в отрицателен смисъл) в съзвучие с чувствата на отделните индивиди.
Всъщност е тъкмо обратното. И икономиката, и взаимоотношенията са функция от нашите действия.
Повтарям, това не бива да ви изненадва. Светът открай време работи по този начин. Още от детството ви нито едно важно събитие не е било предизвикано от вашите чувства. Положителните резултати са дивиденти от избора на действията ви. Замислете се и ще си дадете сметка за следното: чувствата ви ни най-малко не са повлияли на някое момче или момиче да ви хареса, учител да ви даде шанс да се докажете и треньор да ви каже: Честито! Включвам те в отбора.
Нима в юношеството сте участвали в мач само защото съотборниците ви са смятали, че играта ще ви достави удоволствие? Нима родителите ви са нарушавали установените в семейството правила само защото ви е ставало криво, когато ви мъмрят или наказват? Нима в гимназията учителите са ви писали шестици, защото са знаели, че четворките ви ядосват? И ето, че вече сте зрели хора. Променило ли се е нещо? Не. Случвало ли ви се е когато кандидатствате за работа евентуалният ви началник да прекъсне интервюто с въпроса Какво ще почувствате, ако ви назнача? Не, разбира се. Одобряването ви, вашите шансове и финанси се измерват от плъзгаща се скала, която регистрира увеличаване или намаляване в зависимост от качеството на работата ви, от действията и от поведението ви.
Заключението е следното: от вас зависи дали да се обидите от нещо или не. Изборът е само ваш можете да се засегнете или да предприемете нещо. Да се мусите или да се засмеете. Можете да анализирате чувствата си или да се замислите за резултатите от отношението ви към другите хора, за това в каква личност сте се превърнали и какво сте постигнали.
Лесно е да се обидиш, обидата е толкова малко нещо. Само че ако трупате в душата си омраза, обидата се превръща в атомна бомба. Щетите, които причинява незабавно и с течение на времето,са много по-големи, отколкото предполагате.
От: „Малките неща”, Анди Андрюс, изд. Скайпринт
Снимка: en.wikipedia.org