За остаряването и тръгването от живота, с думите на обичаната поетеса, споделено в книгата й „Тук съм”

♥ Имало и нещо хубаво в остаряването – да се освободиш от тиранията на женствеността. Нали цял живот ти се иска да те харесват! Мъчиш се да изглеждаш по-хубава, отколкото си, а ако не може – стараеш се да заместиш липсата на красота с някакви вътрешни качества – ум, доброта, умение да изслушаш и разбереш, да простиш…

Какъв кошмар! Изтъркваш огледалото от взиране в него, всяка нова бръчка, бял косъм, гънка по тялото те изпълват с отчаяние. Докато един ден разбереш, че изпитанието е свършило – вече си толкова стара, че няма защо да се променяш заради  другите. Нека те те приемат или не – такава, каквато си. Веднъж чух Дора Габе да казва: „Такова мъчение е да си млад! Влюбваш се, ревнуваш, страдаш – а сега е такова спокойствие!”

Е – все с нещо трябва да се утешаваме…

Става все по-трудно и да си тръгнеш сам. А кога трябва да си тръгнеш? На шейсет? На седемдесет? Когато усетиш, че умът те напуска? Ами ако не го усетиш, защото природата милостиво те е обвила в мъглата на склерозата? Когато болките станат непоносими? Но къде е оня най-близък, най-милостив, който да ти помогне за тръгването? (Аз например разчитах на мъжа си – но той ми изневери, защото си тръгна преди мен…)

И въобще – вече съм във възрастовата категория, където самоубийствата стават все по-редки… Една държелива селска бабичка казваше: „Добре де, ще се мре. Ама как да умра, чедо, като никъде не ме боли?”

♥ Твърде стара съм, за да действам както преди, дори в най-елементарния, физически смисъл. И какво ми остава? – Да смилам човешките постъпки и мотивите им между воденичните камъни на мисълта. Да оставям вратите и прозорците на духа си отворени за дъжда на чуждите страсти, под който не мога вече да тичам, за вятъра на дръзките стремежи и амбиции, който отдавна ме заобикаля, за земята на коравата реалност, която не носи вече леко нозете ми, а ме препъва. 

Изглежда, че мисленето и съпреживяването са последното възможно действие. 

Избрани фрагменти от книгата на Станка Пенчева „Тук съм” (том 2), Изд. Жанет 45
Снимки: sdtrb-sofia.com