Един красив новогодишен разказ, публикуван в брой първи на сп. „Женски свят” през 1895 г. и достигнал до нас. (Дигитална колекция на РБ „П. П. Славейков" - Варна)

(Louis Janmot, 1814 ~ 1892, Poème de l'âme - Souvenir du ciel)

Хубавата зимна сутрин се поусмихна на земята и я поздрави с Новата година. Камбаните гръмнаха. Хората по градските улици, завръщайки се от разни весели забавления, сърдечно се поздравяваха с „Честита Нова година!”

Небосклонът се бе излъснал във всичката си разкошна чистота, за да даде ред на зимното слънце тържествено да изплува по него. Снегът скърцаше изпод краката, но въздухът бе чист и приятен.

Невидимо, от небесната висота слетяха на земята три ангела. Те любопитно се оглеждаха, усмихваха се на земните обитатели, които се радваха на Новата година и очакваха от нея това, което старата не им беше донесла. Различни надежди се мяркаха пред очите им и те вървяха в тяхната усмивка, като че ли се представя вече пред тях самата истина.

В една спретната стаичка на моминското си легло спеше девойка, едва разпукнат трендафил. Тя се смееше в съня си – трябва да й е рисувал прелестни картини.

Устните й шепнеха: „Единствений, драгий!”

Привлечени от тази красота и невинност, ангелите се спряха до леглото й. Тя ги плени. Тям се струваше, че виждат в нея собственото си отражение - своя земна сестра.

– Да я дарим – предложи първий.

– С какво? – рече вторий.

– Че няма ни небето доволно дарове за Нова година?.

– Да, небето има много, но ний само с по един дар можем да надаряваме земния обитател на Нова година – добави третий.

– Аз ще й даря за Нова година този, когото тя сънува и когото вика!  каза първий ангел. – Нека бъдат съединени догодина!

– Аз прибавям при това пари – рече другий ангел. – За тях най-много се бъхтят земните обитатели.

Третий ангел си мълчеше.

– Как, ти няма ли да я дариш за Новата година! – с удивление го упрекваха.

– Не… Аз не раздавам земни дарове… Мен душата е по-скъпа… За нея аз ще запазя своя дар.

Доизказа, замахна с крилете си и отлетя.

И дойде друга Нова година. Тогава небосклонът не беше ясен, вятърът фучеше из улиците на града и снегът на кълба се виеше.

При всичко това тримата ангели слязоха пак от небето, за да видят как празнува тази Нова година надарената от тях миналата година девойка. но тя не беше вече девойка. Тя имаше всичко в изобилие, което с пари може да се достави; тя живееше в ослепителен комфорт и имаше си мъж. Този, когото тя обичаше, беше неин, понеже парите й бяха разтворили широко вратите и за това небе.

Обаче, тя не се усмихваше на съня си, както лани. Тя даже не сияеше. Упорита болест я държеше на леглото. Нищо не я радваше. Нито перлите, нито съпругът. Сълзи течеха по лицето й, сълзи от скръб, от страдание. И устните й произнасяха с една сърцераздирателна въздишка думите:

 Боже, Боже, възвърни ми здравето!

Печални стояха ангелите при леглото на младата жена.

И третий ангел рече:

– Видите ли сега, че човек не може да бъде честит само със земни дарове? Тя живее в разкошество и в богатство, нарича любимия предмет на своите сънища „свой“, при това пак плаче и нарежда… Този път яз ще даря любезната жена… Ще й дам най-скъпоценното съкровище, такова, каквото може само небесний обитател да подари човеку: аз ще й дам като дар за Новата година здраве.  

– Жално, че нямам по-много дарове и че само с един смея да даря земния обитател. На драго сърце бих й дал и щастие при парите. Не се вижда тук, из този блясък, да вирее това цвете – думаше вторий ангел.

– Промени дара си – съветваше го третий ангел. – Отнеми парите и дай й за тях щастие…

– Нека да бъде! – съгласи се вторий ангел.

– Аз пък ще прибавя на живота и на работата й своите благословии - рече първий ангел. – Да й отнема другаря, не мога вече – позасмя се той. – Но да ги благославя, мога…

След това те замахаха с ангелските си крила и младата жена, до която се докоснаха, беше обзета от укрепителен сън.

И след година време, когато на сутринта след Нова година ангелите пак слетяха на земята,  за да поздравят своята покровителствуема, те намериха здрава жена и щастливо семейство, върху които лежеше небесната благословия.

Разкошността беше изчезнала от дома на тяхната покровителствуема, но на нейно място се беше въдворило здраве, работа и с работата  щастие.

Щастливата млада жена, при събуждането си сутринта на Нова година, блажено се усмихваше и набожно си шепнеше:

– Благодаря ти, Боже! Днес тъкмо една година, откак си ми подарил най-скъпоценното съкровище за Новата година: здраве!

– Сега виждате – каза третий ангел на своите другари, – че за земните обитатели небесните дарове са по-полезни, отколкото земните скъпоценности.

И оттогава всяка година на този ден ангелите наглеждаха щастливата жена и семейството й.

Превод от чешки Б. Хитева
Илюстрация: Louis Janmot (1814-1892), Poème de l'âme - Souvenir du ciel, commons.wikimedia.org