На 4 август 1944 г. полицията нахлува в амстердамската Задна къща, в която се укриват Ане Франк, семейството й и техни приятели. Всички са арестувани и откарани в немски и холандски концентрационни лагери. Ане издъхва в концентрационния лагер Берген-Белсен през февруари 1945 г. Единственият оцелял е баща й Ото Франк, който сбъдва съкровената мечта на дъщеря си да стане писателка и през 1947 г. издава дневника й „Het Achterhuis“ - „Задната къща“.

Вторник, 4 април 1944 г.

…Аз трябва да работя, за да не остана глупава, за да напредвам, за да стана журналистка - защото това е, което искам. Зная, че мога да пиша, няколко разказчета са добри, описанията на Задната къща са хумористични, много неща от дневника ми говорят за това, но… дали наистина имам талант, ще се види по-нататък. 

„Сънят на Ева“ е най-хубавата ми приказка и най-странното е, че не знам как се получи. Голяма част от „Животът на Кеди“ също е добра, но като цяло не струва. 

Аз сама съм си най-строгият и най-добър съдник. Сама знам кое е добре и кое - зле написано. Този, който не пише, не знае колко е приятно да пишеш; по-рано много съжалявах, че не мога да рисувам, но сега съм извънредно щастлива, че мога да пиша. И ако нямам талант да пиша статии или книги, все пак винаги мога да пиша само за собствено удоволствие. 

Искам да напредна, не мога да си представя, че трябва да живея като мама, госпожа Ван Даан и всички други жени, които си вършат работата и после биват забравени. Аз искам да имам и нещо друго освен мъжа и децата! 

Искам да ме помнят и след смъртта ми! И затова съм благодарна на съдбата, че по рождение ми е дадена възможност да се развивам и да пиша, за да изразявам всичко, което е в мен. 

Чрез писането се освобождавам от всичко, мъката ми изчезва, смелостта ми се възражда. Но въпросът е в това - ще мога ли някога да напиша нещо голямо, ще стана ли някога журналистка или писателка? 

Надявам се да успея, о, толкова много се надявам на това, защото с писане мога да изразя всичко: своите мисли, идеали и фантазии. 

Отдавна не съм работила върху „Животът на Кеди“, мислила съм вече и знам с подробности как ще продължа по-нататък, но не върви. Може би никога няма да го довърша и ще отиде в кошчето за боклук или в печката… Това е неприятна мисъл, но пък си казвам: На четиринадесет години и с толкова малко опит още не можеш да пишеш философии.“ 

И така да продължавам с нов кураж - сигурно ще успея, защото това, което искам, е да пиша! 

Твоя Ане 

Из: „Ане Франк. Задната къща. Дневникови писма. 14 юни 1942 - 1 август 1944“, ИК Пан
Снимка: Anne Frank in 1940, en.wikipedia.org