Действена рецепта за личностна промяна, подписана от автора на световни бестселъри за самопомощ и бизнес класика

Хората проявяват интерес, когато видят как се случват хубави неща в живота на отделни индивиди, семейства, организации, които са базирани на твърди, издържани принципи. Те се възхищават на личната им сила, семейното единство или груповия дух и зрелост на адаптивната синергия. И когато задават въпроса: „Как го постигнахте, научете ме на техниките за това?”, те разкриват основната си парадигма и всъщност казват: Покажете ми някакъв бърз начин, по който и аз да разреша своя проблем”.

Те намират хора, които наистина ги научават на нещо, и за кратко време новата техника и умения дори дават резултат. Може и да премахнат някои проблеми с помощта на социален аспирин и лепенки, но основните причини не са премахнати и много скоро се появяват нови симптоми. Колкото повече хората желаят да се излекуват по-бързо, като се съсредоточават върху острите текущи проблеми и болките, а не върху причините, толкова повече хроничното им положение се влошава.

Начинът, по който виждаме проблема, е проблемът.

„Имам толкова много неща за вършене и все нямам достатъчно време. Чувствам се потисната по цял ден, всеки ден, седем дни в седмицата. Посещавах курсове за организация и управление на времето и опитах половин дузина системи за лично планиране. Но те твърде малко ми помогнаха, защото все още не чувствам, че живея щастливия, продуктивен, спокоен живот, които бих искала да водя.”

Етиката на личността ми казва, че трябва да има нещо друго - нов семинар или курс - което да ми помогне за справянето с тези стресови ситуации по ефективен начин. Но възможно ли е ефикасността да не е търсеният отговор? Дали правенето на повече неща за по-кратко време ще предизвика промяна, или само ще увеличи темпото на моите реакции спрямо хората и обстоятелствата, които всъщност контролират живота ми? Възможно ли е да съществува нещо, което аз трябва да видя по-добре и по-внимателно - някоя моя парадигма, която влияе върху „вписването” ми във времето и върху погледа към моя живот и моята природа?

„Бракът ми пропада. Ние не спорим и не се караме, но просто вече не се обичаме. Съветвали сме се със семеен консултант, опитвали сме различни неща, но нищо не помага.”

Етиката на личността твърди, че трябва да има някаква книга или поне семинар, от които хората биха могли да научат повече за собствените си чувства. Може би това би помогнало на жена ми да ме разбира по-добре. Или пък всичко е безполезно и само нова връзка може да ми донесе любовта, от която се нуждая.

Но възможно ли е истинският проблем да не е съпругата ми? Възможно ли е, акцентирайки върху нейните слабости, да превръщам живота си във функция на начина, по който тя се отнася към мен? Притежавам ли някаква основна парадигма относно моята съпруга и брака ми, относно това какво наистина е любовта - парадигма, която поражда и подхранва този проблем?

Виждате ли сега колко фундаментално парадигмите на Етиката на личността влияят не само върху начина, по който виждаме проблемите, но и върху начина, по който се опитваме да ги решим ? Независимо дали го осъзнават или не, мнозина стигат до разочарование, въвлечени в празните обещания на Етиката на личността.

Ново ниво на мислене

Алберт Айнщайн е казал: „Значителните проблеми, с които се сблъскваме, не могат да бъдат решени на същото ниво на мислене, на което сме били, когато сме ги създали или когато те са се появили.”

Ако се вгледаме около нас и в нас, откривайки проблемите, създадени от Етиката на личността, ще започнем да разбираме, че те са дълбоки, фундаментални и не могат да бъдат разрешени на нивото, на което са възникнали. Необходимо е ново ниво на по-задълбочено мислене - парадигма, основана върху принципи, които по-точно описват нашите взаимоотношения - за да можем да разрешим създалите се проблеми.

Този нов начин на мислене е отразен в настоящата книга. Той е подход към личната и междуличностната ефективност, който се базира върху принципите, характера и модела „отвътре - навън”.

„Отвътре - навън” означава да започнем първо със себе си, дори още по-точно, да започнем с най-вътрешната част от нас - нашите парадигми, характер и мотиви.

Ако искате да имате щастлив брак, бъдете човек, който поражда позитивна енергия и не позволява на отрицателните емоции да вземат връх в неговите отношения. Ако искате да имате деца, които са отзивчиви и изпитват привързаност към вас, бъдете по-разбиращи, последователни и обичащи родители. Ако искате да имате повече свобода и толерантност от страна на другите в работата си, бъдете по-отговорни, по-склонни да окажете помощ и по- инициативни. Ако искате да ви вярват, бъдете достойни за това.

Подходът „отвътре - навън” означава, че победите върху самите нас трябва да предшестват външните победи, че трябва да се научим да спазваме обещанията пред самите себе си, преди да ги даваме на другите. Означава още, че няма да постигнем успех, ако поставяме личността пред характера и ако се опитваме да усъвършенстваме отношенията си с другите, преди да усъвършенстваме себе си.

От: „Седемте навика на високоефективните  хора”, Стивън Кови, изд. Кибеа
Снимка: commons.wikimedia.org