​​​​​​​„… Ако бихме останали живи, все някой ден бихме били и щастливи…“

Големият руски поет в писмо до Петр Александрович Плетнев (1792-1865), поет, критик, ректор на Петербургския университет, приятел на Пушкин и пръв негов помощник в литературните му дела.

22 юли 1831 г. Царско село, Петербург

(А.С. Пушкин в Михайловском, 1936 г., Николай Ульянов)

Вашето писмо от 19-ти, дълбоко ме опечали. Отново сте подтиснат…

Ей, слушайте: мрачното настроение е по-лошо от холерата, тя убива само тялото, а другото убива душата. 

Делвиг умря, Молчанов умря; почакайте, ще умре и Жуковски, ще умрем и ние. 

Но животът все още е изпълнен с богатства – ще срещнем още нови познати, ще разцъфтят нови приятелства, дъщеря ви ще порасне, ще стане невеста, ние ще бъдем престарели старци, а жените ни – престарели старици, а децата ни ще са славни, млади, весели… Момчетата ще почнат да се мотаят, а момичетата да сантименталничат. А на нас това ще ни харесва. 

Глупост е, душа моя; не унивай – след време холерата ще отмине, ако бихме останали живи, все някой ден бихме били и щастливи

(Петр Александрович Плетнев, гравюра 1870 г.)

Източник: Избранное - Izbrannoe.com
Изображение: А.С. Пушкин в Михайловском, 1936 г., Николай Ульянов, nl.pinterest.com; Петр Александрович Плетнев, гравюра 1870 г., ru.wikipedia.org