Цветята от планинските ливади, сплетени на сватбен венец върху косите ми… ♥ Цветята на Станка ПЕНЧЕВА

(Станка Пенчева, © Столична библиотека)

В книгата си „Разкопки“ открих едно забравено от мен прозаично „посвещение“. Ще взема да го препиша:

♥

„Ако се съберат всички цветя, които съм получила през живота  си – 

здравчето на мама при всяко изпращане,

сноповете гладиоли, поднесени ми от изтъкващи себе си хора,

клончетата от пембен крайпътен храст, с които ме посрещна един мъж на  малката гара,

кокичетата, набрани в Балкана от децата в Белово през снежен пролетен ден,

розата, която хвърлих жертвено в Дунава от будапещенския бряг,

мащерката на онези горещи летни поляни, в които лежахме,

бледата и жилава пясъчна лилия, която ми изпратиха в писмо, 

индийските гирлянди от жълти цветчета и алените цветове на суданското каркаде,

мушкатото от бабиния прозорец,

орхидеите, приготвени за забождане върху вечерна рокля,

сухите треви с дрънкащи семенца, които брахме с него в голото есенно поле,

цветята от планинските ливади, сплетени на сватбен венец върху косите ми,

малкото саксиено цвете, купено за мен с последни стотинки,

юбилейните кошници с набодени на тел пищни цветя и една проста китка гюл от Розовата долина,

цветя без мирис и бели кремове, от чийто гъст аромат боли глава,

виенски мимози и метличини от нивите на детството ми – 

ако се съберат накуп всички цветя, получени от мен, бих потънала, задушена и премазана в нежната им безтегловност…“

Избрано от: „Тук съм“, Станка Пенчева, изд. Жанет 45
Снимка: Столична библиотека