На 8 ноември 1895 г. професорът във Вюрцбургския университет, Вилхелм Конрад Рьонтген (1845 ~ 1923), открива и документира електромагнитно излъчване, известно днес като рентгеново. Апаратът, създаден от Рьонтген за тази цел, е познат като рентгенов апарат. За това си откритие през 1901 г. ученият получава първата Нобелова награда за физика. Той нарича лъчението Х-лъчи, тъй като тяхната природа е била непозната.
Рьонтген бил гений и легендарен грубиян. Сътрудниците му леели сълзи от оскърбителното му и безпардонно отношение, но продължавали съвместната си работа, водени единствено от научен фанатизъм и преклонение през таланта му.
Когато Шведската кралска академия на науките известила Рьонтген за Нобеловата премия, ученият просто свил рамене – само не ме занимавайте!
Нобеловият комитет официално поканил своя лауреат на тържественото връчване на наградата. Чрез секретаря си, Рьонтген наредил да известят, че е зает с неща далеч по-важни, отколкото да се шляе из Стокхолм без особено важна цел – да дават наградата и стига толкова, могат и по пощата да му я пратя, ако е спешно.
Шведите оскърбени пояснили, че тази награда е с особена престижност и се връчва лично от Негово Величество краля на Швеция на държавна церемония в присъствието на висши лица.
Рьонтген раздразнен побързал да отговори, че ако кралят няма други дела, а видимо било тъкмо така, нека сам да заповяда във Виена, и че той, Рьонтген, ученият, а не придворният безделник, е твърде зает и няма никаква обща работа да върши с шведския крал.
Премията била изпратена.
И така… Рьонтген се занимавал с изследване на своите лъчи година и половина и описал всичките им дванадесет свойства на четири страници. След това заявил: „Тук всичко е изчерпано, няма нищо за добавяне.“ И преминал към следващите проблеми.
Сътрудниците му, завладени от отворените перспективи, се втурнали към така самонадеяно изоставеното от откривателя Златно дъно. Не след дълго всички от тях се споминали от неизвестната по онова време „лъчева болест“. Но най-важното – от времето на изключителното откритие на Рьонтген са изминали 125 години, а към свойствата на лъчите, описани от него, никой не е съумял за добави и ред.
* От книгата на руския писател, философ и общественик Михаил Велер „Самовар“
Снимка: wilhelmconradroentgen.de
