Роден на 2 февруари 1864 г. в село Заберново, Бургаско, Стоян Русев (Дядо Благо) е детски писател, учител, събирач на народни песни и умотворения, издател. През 1889 г. в Бургас излиза първата му стихосбирка със заглавие „Звезда“ - лирически и епически по определението на автора стихотворения. По-късно Стоян Русев работи като учител в София, където през 1894 г. замисля и осъществява издаването на месечното детско списание с картинки „Градинка“, а през 1906 г. заедно със Стоян Попов (Чичо Стоян) започват да издават първото българско детско вестниче „Славейче“. Стоян Русев става известен с псевдонима си Дядо Благо и е сред основателите на Съюза на българските писатели - с огромен принос за формирането на традициите на българската детска литература. Дядо Благо сътворява близо 1630 гатанки, 115 басни, приказки и стихотворения. По време на Втората Световна война и бомбардировките над София голяма част от личния му архив изгаря. Той е един от най-интелигентните ученици на Учителя Петър Дънов, който казва, че Дядо Благо е прероденият Климент Охридски. През 1935 г. подготвя и издава последната си книга - сборника „Сказания на двадесети век за всеки човек - в стих облякъл Дядо Благо“. В нея записва 365 поетични поучения и знания за Великата разумност, сътворена от природата - как се посяват в човека словесни семена и как те никнат, растат и разцъфтяват. Дядо Благо напуска земния живот на 16 януари 1938 г., неоценен по достойнство от своите съвременници.

(Стоян Русев - Дядо Благо)

Сказания на двадесети век за всеки човек – в стих облякъл Дядо Благо

22. 
Тоз, който във Бога вяра нема,
От доктора живот заема,
Уви, живот без вяра няма.

30. 
При скръб, страдание, тревога,
Отива человек до Бога,
Но чуй, да не речеш: „Не мога!“

31. 
Човек от вяра се нуждае,
А вярата любов желае, 
И твърдост каменна да знае.

39. 
Природата ни всичко дава,
Но който я не уважава,
От  благото й се лишава.

41. 
Вам дадено е твърде много:
И дух, и ум, и мъдро слово,
И всякой ден по нещо ново. 

42. 
Не сте ли още благодарни – 
Ще ви се пратят дни печални,

Дни скръбни, тежки, дни страдални,

44. 
На хората се позволява,
Да вършат що им се прищява,
Но в злото всякой сам се вдява. 

45. 
Науки много – едри, дребни,
Но ето, че са празни, вредни,
Щом нямат знания потребни.

90. 
Търси доброто у човека: 
На образа – чертица мека,
На устните – усмивка лека.

95. 
Назаем чувства се не взимат,
Сърца подкупени – загниват,
Постъпки без любов – фалират.

162. 
Красив ли си – ти си художник,
Ленив ли си – ти си безбожник,
Бъбрив ли си – ти си бездомник.

163. 
Каквато ти е днес главата,
Такваз, ще ти е бъднината,
И щастието, и съдбата.

228. 
Природата обича живи,
Които биват търпеливи,
И в скръбта се считат за щастливи. 

228. 
Животът е красив, когато
Човеку смелостта е злато,
Сърцето чисто и крилато.

338. 
Човек напълно заслужава
Онуй, което се случва
Във собствената му държава.

340. 
На хора господар не ставай,
На учения ум не давай,
Но всички равно уважавай.

(Бивакът на Витоша. 1. Бертоли. 2. Учителят. 3. Дядо Благо. 4. Л. Лулчев (зад него). 5. Т. Стоименов)

Из: „Сказания на двадесети век за всеки човек“, Дядо Благо, Печатница „Задруга“, София 1935 г. 
Снимки: Стоян Русев - Дядо Благо, literaturensviat.com; Бивакът на Витоша. 1. Бертоли. 2. Учителят. 3. Дядо Благо. 4. Л. Лулчев (зад него). 5. Т. Стоименов.