Българинът е толкова честолюбив, толкова горд, че всеки си мисли, че е роден за министър ♥ Петър ДЪНОВ

Държавата. В очакване на Месия.

Колкото са по-умни, по-добри хората, толкова държавата е по-добре наредена. Колкото са по-слабокултурни или по-малка светлина имат, толкова и законите съответстват на техните познания.

Който смята, че човечеството зависи от социалния строй, той се намира в заблуждение - все едно да направиш каруца, която е лоша и после да казваш, че си зависим от нея.

За да има мир в която и да е държава, трябва да има правда. Има ли безправие, в нея ще настъпи безредие. Отворете страниците на историята в миналото, взрете се в настоящето и ще видите, че безправието винаги е било причина на всяко безредие. Навсякъде законът е един и същ - щом има безправие, веднага ще се яви безредие. Правдата е, която определя отношенията между хората. Тя е, която разпределя Божиите блага - кръвта на живота - в общочовешкия организъм.

Аз мисля, че политиците няма да спасят човечеството. Любовта ще го спаси. Политическите партии идват в света по силата на специален закон. Искате или не искате, те ще дойдат, както расте троскотът по нивите.

Хората от политическите кръгове са силно честолюбиви и ако се случи някой измежду тях да каже някоя дума на кого и да е от тия видни политически лица, даже с мек език, може да го засегне толкова много, че да произведе цяла реакция в него. Често в някои държавници, политици, които са на власт, личните чувства биват тъй силно развити, че те само за една дума, даже деликатно изказана, са в състояние да отворят цяла война.

Сега светът се намира в ограничение. В едно отношение хората се ограничават от Небето, а в друго отношение се поощряват. Вземете за пример управляващите: душата на народа се отдалечава от тях, изоставя ги и с това се парализират. Те усещат, че народната душа се оттегля и стават безсилни. Като че ли народната душа спира всички свои източници, не им дава условия и те са смутени.

Мислиш, че като станеш министър, ще оправиш България. Колко министри са идвали, не са я оправили. Ти може да дадеш подтик на българския народ, българският народ може да се подобри, но трябва да дадем подтик на целия народ, не да го водим като един вол. Всеки да има подтик, да започнат българите да мислят. Да кажеш: „Ти си способен човек, направи това и това”. Кажете му, нека той да го направи.

Имаш големи идеи. „Аз да ви кажа какво мога да направя!“ Казвам: „Какво можеш да направиш?” Казваш: „Аз да съм министър на България, ще избеся всичките тия!“ Българинът беси всичките. Учение трябва! Всичките хора страдат от една и съща болест - от хиляди години хората все се бесят.

В българина личните чувства са толкова силно развити - отчаянието, честолюбието, българинът има крайно честолюбие. Българинът е толкова честолюбив, толкова горд, че всеки българин мисли, че е роден за министър, за цар, за какво ли не. Казва: „Аз да стана, ще ги изколя, ще ги погреба”. Дето скърби, скръб няма в него. В тази смисъл скръб няма, разочарование, личен елемент навсякъде има.

В България всеки мисли, че може да стане министър. Не е така. Да се мисли така е една глупост. Всеки мисли, че може да стане държавник, да управлява света. И затова казва: „Ако стана министър, ще избеся всички, които не се подчиняват на моите заповеди“. Това е второто управление, управлението с насилие. Не, светът така не може да се управлява. Светът така не може да се оправи. Който не разбира, казва: „Дърво, дърво на тези хора, няма какво да им приказваш. Наложи го както трябва и той ще млъкне.“ За да бъде държавник, човек трябва да е най-ученият в света, да разбира дълбоко човешкото естество, човешката душа, човешкия ум, човешкото сърце, да разбира дълбоко неговите сили, да взима предвид всички неща.

В един народ, когато дойде някой държавник, който разбира как да подигне този народ, е добро, но ако дойде някой държавник, който не разбира как да управлява, а има само амбиция, как ще повдигне народа? Не е лесна работа да управляваш хората. То е най-трудната работа. Искаш да направиш тия хора щастливи. Трудна работа е това. Бог, Който е всесилен, Той не може да направи хората щастливи, чака да дойде времето. Той е предвидил всичко и пак хората са недоволни, а ти, като човек, мислиш, че ще бъдат доволни от тебе. Не се мами! Ако хората си позволяват за Бога да говорят нещо, то против тебе ще говорят десет пъти повече.

Има една черта в нас, в българите - няма да кажа, че аз не съм българин. Българин, то е псевдоним. Та като дойде един министър, българите ще му видят всичките лоши качества. Като стане някой министър, турете хубави мисли за него, може би ще свърши работата. Кажете: „Господ е в него, той е добър човек”. А сега казвате: „Той ще обере орталъка! Той ще направи това, ще направи онова....” И тъй става, както мислите.

Мислете добре за всички. Нека всички пожелаем на управляващите, които сега са дошли в България, да извършат волята Божия. Тогава ще бъде радост за всички.

Когато правих своите френологически изследвания, все ме питаха селяните: „Кога ще се оправи светът? Искаме да дойде някое ново правителство, да ни освободи.“ Рекох: „Много се лъжете! Никое правителство няма да ви освободи. Свободата не е външен, а вътрешен процес.”

Я, кажете, кой министър оправи България, кой оправи Англия, къде е стара Гърция, къде е Рим със своята слава? Не оспорвам, че човек трябва да има стремежи, но казвам, че ние вървим в крива посока, криворазбираме живота и че на това криворазбиране вече трябва да поставим кръст.

Помнете следното нещо: свободата на един народ зависи от колективното усилие на целия народ. Но свободата не може да дойде, докато всеки индивид няма в себе си това крайно желание да се освободи и да е готов да жертва всичко заради тази свобода. Това трябва да стане дълбоко вътрешно разбиране във всеки човек.

Спасението на България е в това, всички българи да се обърнат към живия Господ, Който държи съдбините на народите в ръцете си. Те се кланяха на германци, на англичани, на американци, на французи, но никой не им помогна. Казано е: „Проклет е оня, който се надява на човека”. Нека българите се обърнат към Бога и кажат: „На Тебе, Господи, се кланяме. На Тебе уповаваме. Никаква политика не ни трябва! Долу всички узурпатори! Долу всички лъжци!”

Някои ме питат за политическия живот на България: „Какво ще стане с нея?” Чудна работа! Че какво е станало сега? На България й правят малко разтривка - туй е всичко. Снели са й малко от товара, дали са й нова опитност и задача за разрешение. Ние не седнем да мислим разумно за законите, които регулират живота, а търсим виновните. Кой е виновен, кажете! Виновните сега няма да ги намерите. Виновен е индивидуалният живот на човек. Когато човек иска да стане цар на хората, той е виновен. И онзи, който иска да свали един цар, и той е виновен. Безразлично е за нас кой е цар - един или друг, трети или четвърти, всичко вървят по един и същи път. Не казвам, че човек не трябва да желае да стане цар или царица. Но кому? На себе си, на своя ум, на своето сърце, на своята воля. Как са вашите поданици - вашите мисли, чувства и желания, подчинили ли сте ги, сложили ли сте ред и порядък в себе си?

Има три отношения, които трябва да пазим. В света съществува Бог, съществуваме ние, съществува известно общество. Някои слагат на първо място себе си, като казват: „Аз, после обществото, а накрая Господ”. Това е съвсем криво разрешение на въпроса. Други казват: „Първо обществото, аз живея за народа, за обществото, после идвам аз, че най-после Господ”. И това е лошо разрешение. Трети казват: „Първо Бог, Господ, Духът ми тогава, аз разумната душа, която трябва да служа Нему, че после на обществото и най-после на себе си”. Ето правилното разрешение.

Ако всички депутати от Народното събрание кажат: „Най-първо ние ще служим на Бога, ще пожертваме всичко за Него, а после за българския народ” - знаете ли какво Велико народно събрание щяхме да имаме? Знаете ли колко велик щеше да бъде българският народ?

Ако вие седнете като окултист и казвате: „Да имаме сили, ще оправим България!” - нищо няма да направите. Ако на един народ му дадете най-голямото богатство, вие ще му създадете най-голямо нещастие, ако го направите силен, вие ще му създадете друго нещастие. Аз не казвам да не е силен, но силите трябва да дойдат отвътре, богатството трябва да дойде отвътре.

Парите са условие на живот, но не главен елемент. Знайте, че всеки, който ме слуша днес, като българин може да допринесе нещо на своя народ. „Мога ли аз да направя нещо? Мога ли да помогна на България?” Може би ти си последният, който като минеш, ще скъсаш конците и ще освободиш оня, който от години е вързан.

Сега именно, в тая епоха, българският народ има условия да стане културен, да пречисти своите сили, да се укрепи вътрешно. Той не се нуждае от пари, защото земята му е богата, той не се нуждае от чужди умове, защото животът е в него. Той не се нуждае от съветите на други да работи, защото по естество е работлив. Не отричам съдействието на други умове и сърца, но ония, които искрено го обичат.

Сегашният строй е резултат на хиляди поколения. Следователно, за да оправим света, ние трябва да викнем всички тия поколения да участват в това изправяне. Какво ще оправям аз работите на този свят? Те яли и пили, направили, пък аз ще трябва да им плащам дълговете. Кой каквото е ял и пил, да дойде да си го плати. Казвате: „Поне да оправим младото поколение!” И младото поколение само ще се изправи. Трябва ни една среда. Освен това ще вярваме, че в младото поколение е вложена разумност - само да изправи своите погрешки. Пък младото поколение има и доста сила да приложи своите добродетели. И двете неща са вложени в човека. Човек, който не работи, той всякога е изложен на несрети в живота. Това всички трябва да знаете! Има една наука в света, която ако ние възприемем, можем да уредим живота си. Няма какво да чакаме на някакъв нов строй.

Избрано от: „Държавата В очакване на Месия“, Петър Дънов
Снимка: petardanov.com