През 1921 г. френският писател Анатол Франс (1844 - 1924) получава Нобелова награда „за блестящи литературни постижения, характеризиращи се с благородство на стила, дълбоко съчувствие към човека и с истински галски темперамент“. Обичаме мъдростта на неговата приказна „Пчелица“, красотата на стиховете му, посветени на природата, меката ирония и снизходителността му към човешките слабости. Споделяме някои от размишленията на големия поет, журналист, писател и литературен критик.

(1844 ~1924)

Бог е написал цялата книга, затова никога не сме чували за гледната точка на Дявола по въпроса.

Когато човек мисли, той се съмнява, когато действа, е уверен.

И милион хора да повторят една глупост, тя си остава глупост.

Само жените и лекарите знаят колко необходима на мъжете е лъжата.

Склонни сме да вярваме на всичко казано, особено когато е казано красиво.

Трябва да имаме мярка във всичко, дори в скромността.

Окуражавайте омразата към ненавистта.

Докато човек не е обичал животно, част от неговата душа остава несъбудена.

Всичко се променя, дори и най-желаното. И ние винаги изпитваме меланхолия, защото оставяме назад част от себе си. Трябва да умрем в един живот, за да влезем в друг.

Да знаеш е нищо, да си представяш е всичко.

Ако не се променяме, не израстваме. Ако не израстваме, не живеем истински.

За да постигнем велики неща, трябва не само да действаме, но и да мечтаем. Но не само да планираме, а и да вярваме.

Книгите, на които всички се възхищават, никой не ги чете.

Винаги съм предпочитал безразсъдството на страстите пред мъдростта на безстрастието.

В изкуството, както и в любовта, инстинктът е достатъчен.

Геният е съвестта на миналото и мозъкът на бъдещето.

Искрена наричаме жената, която не лъже без необходимост.

Когато боговете са лишени от жреците си, те стават достъпни и общителни.

Когато нещо е вече казано, и то казано добре, не трябва да имате скрупули. Вземете го и го препишете.

Късмет е псевдонимът, който Бог използва, когато не иска да се подпише със собственото си име.

Никога не давайте книги назаем, защото никой не ви ги връща; единствените книги, които аз имам в моята библиотека, са книгите, които хората са ми давали назаем.

Снимка: Anatole France, imdb.com