Писател, физик, астроном, учител, космополитна личност, Георги Томалевски (1897 ~ 1988) оставя ярка следа в културния и духовен живот на България. През дълголетния си творчески път издава близо 25 творби – есета, исторически повести, романи, новели, приказки, поеми. След 9 септември 1944 г. Томалевски работи в Министерство на народната просвета като директор на Висшето образование и културните институти. В малката, но изпълнена с мъдри слова негова книжка „Всекидневните чудеса”, читателите се срещат с онова пренебрегнато в забързаното ни ежедневие знание, скрито в обикновените неща от живота.
♥ ВОДАТА
Едва ли има вещество в природата с по-голямо значение и с повече форми от водата. Нейната вездесъщност я прави като кръвта - същина на целия живот. Ние живеем непрекъснато с нея и в нея, затова й отделяме толкова малко специално внимание, макар, че тя е алфата и омегата на цялото ни битие. Водата е кръвта на нашата планета, тя е утробата на всеки живот, непобедимата сила, която моделира облика на земята, тя е връзката ни с небето във физическия смисъл на словото. Повече от две третини от цялата повърхност на земята е вода, а континентите са острови сред нея - гнезда на живота в огромните й обятия, който живот тя непрекъснато поддържа със своите вечно претворяващи и животодаващи струи.
Човек среща водата върху кадифените листа на розата като тръпнеща блестяща капка, която чупи в неописуема красота лъчите на утринното слънце. Среща я като мрачна и непобедима стихия в нощта на бурята, когато океанът е раздвижил своята огромна снага и връхлита със страшен рев върху малкото и дръзко пламъче на смелия плувец. Същността на водата е в тайнственото съчетание на два атома от най-лекия газ - водородът, с атомно тегло единица, с един атом кислород, с атомно тегло 16. В тая позната на всички връзка се образува най-разпространената течност на земята, която съпътства нашия живот от първия до последния миг.
Почти е невъзможно човек да обхване в своята размисъл огромното значение на водата. Само голата снага на пустинята, по която шества смъртта, дава една приблизителна картина за това, което би представлявала земята без драгоценната течност. Водата е най-необходимият и най-верният помощник на живота. Тя иде от лазурните висини, където е стояла във формата на микроскопични капчици или сублимирали кристалчета, измива ни, очиства мърсотии и отпадъци, помага за разлагането на непотребните вещества и потъва отново в своя път през очистителните процеси на земята, огъня и въздуха, за да се върне пак чиста, кристална, с незатихваща мощ. Хиляди и милиони пъти водата идва и си отива, като промива, охлажда, опреснява и поддържа нашия живот. Тя се докосва до нашето лице, отива в стомаха ни, посещава сърцето ни и всяка клетка на нашия организъм. Водата блести в огледална повърхност, отразила съвършената световна красота. Тя пее, слизайки по склоновете на планината, и бушува до скалите в среднощния час, когато морето е сърдито. Вслушайте се в шума на буйната планинска река, която слиза в долините, потънете в тая песен наводните снопове, вие ще чуете многогласната музика на вековете, прилична на хвалебствен химн. В тоя бумтящ глас ще чуете родената от памтивека приказка за света, която единствено водата и вятърът – тия най-стари свидетели на развитието, разказват сред дълбокото и замечтано мълчание на природата.
1941 г.
Из „Всекидневните чудеса”, Георги Томалевски, изд. Факель, 1941г.
Снимка: Георги Томалевски (1897-1988); beinsaduno.bg
