„Винаги, когато съществува даден страх, има нещо, което не правиш, към което не се осмеляваш да пристъпиш – нещо, което не искаш да узнаеш или не можеш да решиш.“
(Man Bencind Down Deeply, 1914, by Egon Schiele)
Страхът
Тъй като единствената универсална противоотрова срещу страха е действието, всеки път, когато изпиташ страх, трябва да знаеш, че се налага да търсиш действието, което ще те освободи от страха. Помни, че винаги, когато съществува даден страх, има нещо, което не правиш, към което не се осмеляваш да пристъпиш – нещо, което не искаш да узнаеш или не можеш да решиш. Често пъти страхът замъглява действието до такава степен, че човек чувства, че не може да направи нищо. Психоанализата показва, че подобно на фобиите, някои страхове прикриват други, често пъти неосъзнати страхове, поради което поведението на индивида е научено към избягване на определено действие.
В някои случаи преобразуването на страха в действие е по-сложен процес, отколкото сме очаквали, но винаги си струва. Често казвам, че страхът е като дракон, на чийто гръб има непробиваема броня, поради което можем да го победим само чрез фронтална атака.
Ще ти разкажа една история:
Живяла някога жена, която имала един-единствен син. Тя била много страхлива и постоянно се измъчвала от мисълта, че няма да може да живее, ако нещо се случи с детето й. Дълго си блъскала главата как да го предпази от всички опасности. Веднъж, когато синът й излязъл сам от дома, тя го помолила отново да влезе и му казала:
– Виж, синко, по улицата бродят лоши духове, които отвличат децата, излезли без майките си. Така че никога, никога не излизай без мен. Разбра ли?
– Да, мамичко – отговорило момчето изплашено.
Лъжата дала резултат и синът никога повече не пристъпил навън сам. След време обаче, малко след тринадесетия му рожден ден, майката започнала да си мисли, че е направила грешка. Казала си, че един ден, когато тя си отиде, щяло да се наложи синът й да се справя сам с външния свят. Отишла при лекаря и го помолила за съвет как да постъпи. Лекарят й казал, че има само едно решение: да каже истината. Жената възразила с аргумента, че по този начини ще признае, че е излъгала собственото си дете, но лекарят настоявал, че друг изход няма. Жената се запътила към дома си, но по пътя й хрумнала друга идея. Когато се прибрала, казала на сина си:
– Синко, ти вече си голям и един ден ще трябва да напуснеш тази къща, за да тръгнеш по собствения си път.
– Не, мамо. Ще тръгна само ако дойдеш с мен – помниш ли, че навън има зли духове, които ще ме отвлекат, ако съм сам?
– За това исках да поговорим. Духовете никога няма да те доближат, ако носиш на врата си този медальон. – с тези думи майката свалила собствения си медальон и го окачила на шията на момчето. – Отсега нататък ще можеш да излизаш без мен, защото те пазя чрез този амулет.
– Но какво ще стане, ако духовете не видят медальона, мамо?
– Не се тревожи, майка ти никога няма да те излъже. Трябва да ми повярваш, че докато го носиш, никой дух няма да те приближи и да ти напакости. Разбра ли ме?
– Да, мамо…
Момчето наистина повярвало на майка си.
Разказват, че когато майката вече я нямало, момчето така и не посмяло да излезе от дома си от страх, че ще загуби медальона…
Изводът от тази история е ясно формулиран от Сюзън Джефърс (доктор по философия от Колумбийския университет). И той е:
Ако те е страх от нещо, направи го!
Избрано от: „От самоуважението до егоизма“, Хорхе Букай, изд. Хермес, 2012 г.
Изображеение: Man Bencind Down Deeply, 1914, by Egon Schiele; chinaoilpaintinggallery.com
