„Докато не запушиш устата си и не престанеш да осъждаш и обиждаш, винаги ще бъдеш неблагоуспешен.“
(Архиепископ Серафим по време на служението си в България)
╫ Душеполезни поучения на архиепископ Серафим
Докато сме на земята, никъде не можем да бъдем без скърби.
Живот за Бога – това е нашето земно призвание.
На земята не са ни нужни никакви привързаности, нито към богатство, нито към знатност, нито към слава, нито към удоволствия. Всичко е временно и след тесния и тъмен гроб, те не ще ни последват.
В отношението си към хората и особено към приятелите си винаги имай пред очи една мисъл, която се съдържа в най-старата книга на Библията, посветена на многострадалния Иов: „Който обрича приятеля си на плячка, на неговите деца очите изтичат“. Във връзка с тази мисъл Св. Йоан Златоуст е отбелязал, че Бог от нищо не се оскърбява така, както от обидата, която нанасяме на приятелите си. И ти винаги бъди благоразположен към приятелите си, дори и тогава, когато като хора с нещо са се провинили пред тебе.
Успехите ти ще бъдат толкова по-големи, колкото по-ясен образ на добродетелите начертаеш в сърцето си.
Неизменно се дръж към правилото: там, където не предвиждаш успех, там не започвай да действаш.
Не осъждай никого, осъждай само себе си. Който по-малко осъжда, той повече обича. А който има по-малко любов, той повече осъжда. В осъждането е коренът на всичкото зло.
Хубаво и здраво запомни нещо кардинално, а то е, че докато не запушиш устата си и не престанеш да осъждаш и обиждаш, винаги ще бъдеш неблагоуспешен. Със сигурност знай, че при каквато и да е обида и закачка или каквото и да е зло, идещо към тебе от другите, кроткото и християнско държание е единственият отговор, при който ще има най-малко сътресение и вреда за тебе и близките ти!!! Запомни, това е нещо основно и животоспасяващо!
За да не изпадаш в блуд и гняв, по-ценното и от поста дори е мълчанието и то не въобще да не говориш, а да задържиш езика си от осъждане и злоречие. Запомни хиляди пъти, че нашият най-смъртоносен враг и злокачествен тумор, от който трябва да се освободим на всяка цена, е злословието, осъждането, многото приказки – това е, което ни разяжда и води към сигурна гибел.
Чуеш ли несъгласие с твоите думи, замълчи! Още Питагор е учил така.
Не си прави илюзии и не се наслаждавай на миражи. Много от тия, които ти се струва, че са благоустроени, ако се взреш по-внимателно в живота им, ще откриеш, че са се вплели в такива мрежи, че никога няма да могат да се из-мъкнат от тях и ще погинат както още тук на земята, така и във вечността. Примерно, задай си въпроса: „Защо мнозина, изглеждащи благоденстващи, пушат, пият и служат на поробващи ги пороци?“ Разсъди и тогава няма да им завиждаш или да ги облажаваш.
Абсолютно пред всички бъди смирен. Бидейки ниско към земята, няма къде да те бутнат за да си строшиш главата. Като не вириш нос, няма да те засегне и смъртоносен куршум. Земният живот е полесражение.
Човешката душа е непревземаема крепост. Ключовете за нея Бог е поверил на самите нас. Ние сме тези, които с послушанието си към бесовете предаваме тези ключове в ръцете на злите да ни погубят.
Които съдиш и обвиняваш, взимаш върху себе си вината им.
Най-печелившата инвестиция, най-изгодният влог е добродетелта и милостинята.
Бог към нищо не благоволи така, както към премахването на прилепналата към душата гордост. Както и да се променят отношенията и обстоятелствата спрямо тебе, душа-та ти трябва да си остава в еднакво непроменено просто и добродетелно разположение и състояние.
С все сила се стреми към добродетелта, но повече се надявай на Господа, отколкото на добрите си дела.
Това, за което страдаш, добива цена, само ако не го опошляваш с безсилните си думи и самоизтъкване.
Из: „Житие и поучения на светител Серафим, архиепископ Бочугарски, Софийски Чудотворец“, изд. „Православна класика“, 2016
*Архиепископ Серафим по време на служението си в България, bg.wikipedia.org
