За ключа към щастието с думите на духовния учител и автор Адяшанти, споделени във вдъхновяващите „Неделни разговори за душата“ на Опра Уинфри.
(Man Bencind Down Deeply, Egon Schiele)
♥ Вечността е винаги в настоящето
Не ни учат на това, че трудностите могат да имат дълбок, значим и преобразяващ ефект върху нас. И да, някой би казал, че донякъде са ни учили на това. Но какво правя аз? Какво правя, когато страдам? Какво правя, когато съм съкрушен? Как се справям с това преживяване, така че то да ме промени и да не остане поредният мъчителен епизод в един многострадален живот?
Първото нещо е, че трябва да си безусловно отворен за това. И да поемеш отговорност. Как се докарах дотук? Искам ли да разбера как стигнах дотук?
Някой друг ли е изцяло виновен за настоящото ми състояние, каквото и да е то?
Значи, е това. Приключих. Няма надежда. Ако вината е чужда, не мога да се върна назад и да променя нещо от миналото. В безизходица съм. В безнадеждно положение.
Но когато осъзнаем, че това може да промени и гледната ни точка спрямо ситуацията, тогава откриваме връзката.
А обикновено има неща, които не искаме да си признаем. Трудно е, но Започнеш ли веднъж, тогава осъзнаваш, че е много освобождаващо.
Защото ключът към щастието ти вече не се държи от някого другиго в миналото ти. А е в теб. И това... това вдъхва сила.
Говоря за хора, които съм виждал да го постигат въпреки невъобразимо тежкото си, изключително травмиращо и изпълнено с насилие минало. Те наистина успяха да намерят отговори на въпросите: Как подхранвам травмата? Как самият аз се травматизирам? Как го правя непрекъснато? Нямам вина за това, но след като всичко е в миналото, как поддържам болката жива? Какво я провокира? Какво всъщност се случва?
Всеки човек има своята история. Но от гледна точка на истинската ми същност осъзнавам, че нямам история. Вечността няма история. Вечността е винаги в настоящето. Нека ние с вас се задържим изцяло в настоящето, защото вечността винаги е сегашният момент, когато сме тук и сега с цялото си същество, в този миг, независимо колко дълго продължава, не съществува нито вчера, нито онова, което е било преди десет години. Не съществува дори случилото се преди минута. Няма ги. Познаваме единствено настоящия момент.
Избрано от: „Неделни разговори за душата“, Опра Уинфри, изд. „Хермес“
Картина: Man Bencind Down Deeply, Egon Schiele; chinaoilpaintinggallery
