„И тъй тиранинът е обвързан с блажена необходимост, която му нарежда или да живее с тълпа негодници, които го мразят, или изобщо да не живее.“

~ „Държавата“ на Платон

(„Plato“ by Attributed to Jusepe de Ribera)

Човекът при тиранията

Но как започва преминаването на един поставен начело човек в тиранин? Не е ли явно, че то започва веднага щом поставеният начело започне да върши това, което е направил оня, за който се разправя в мита за храма на Зевс Ликийски* в Аркадия? Това, че всеки, който навкуси от човешки вътрешности, дори само една част да е нарязана сред другите вътрешности на жертвените животни, по необходимост се превръща във вълк. Или ти не си слушал за тоя мит?

По същия начин нали и поставеният начело на народа, като се ползува от пълното подчинение на народните маси, не би се въздържал от едноплеменна кръв, но с несправедливи доноси, както обикновено става, дава под съд обвиняемия, осквернява се с убийства, отнема живот на човек, с език и нечестива уста вкусва убийство на роднина, праща на изгнание и убива, обещава опрощаване на дълговете и преразпределение на земята? След един такъв живот не определя ли сама съдбата за един такъв човек по необходимост или да погине от враговете си, или да стане тиранин и да се превърне на вълк от човек?

Този човек, няма ли да се надига срещу ония, които имат имоти?  Но след като бъде лишен от власт и след като си я възвърне въпреки враговете, няма ли той да стане опитен тиранин?

Защо да не разгледаме сега щастието на човека и на самата държава, в която се намира такъв смъртен?

Нали е вярно, че в първите дни и в началото изобщо на своята служба той се усмихва и ласкаво посреща всички, с които се среща, не се нарича тиранин, обещава много на всеки човек и за държавата, освобождава от дългове и раздава земи на народа и на свои близки, преструва се на милостив и кротък за всички?

Що се отнася до външните врагове, с едни той се примирява, други унищожава и си осигурява спокойствие откъм тях, но при пръв удобен случай винаги започва войни, за да имат гражданите нужда от водач.

Като внасят пари, те стават бедни и биват принуждавани да се грижат всекидневно за препитанието си и по-малко заговорничат срещу него. А щом пък започне да подозира някои в свободолюбиви мисли, които се опитват да не му позволяват да властвува, нали такива той убива, като ги смята за свои врагове? Заради всичко това тиранинът винаги има нужда да предизвиква война. А като прави това, не се ли подхвърля все повече и повече на омраза от страна на гражданите? Тогава някои от тия, които са го въздигнали и все още имат сила, няма ли да отимат смелост и пред него, и помежду си да го укоряват за това, което става, стига да се намерят някои по-дръзновени? И тиранинът трябва да унищожава всички тия, ако желае да властвува, докато не остане никой от приятелите и от враговете му, от които би имал някаква полза.

Следователно тиранинът трябва остро да наблюдава кой е мъжествен, кой е великодушен, кой е умен, кой е богат; и той е така щастлив, че волю-неволю е длъжен да бъде враг на всички тия люде и да крои козни срещу тях, докато не очисти държавата от тях.

Съвсем противоположно на онова, което лекарите предписват за телата, защото те изгонват най-лошото и запазват най-доброто, а тиранинът прави обратното.

И тъй тиранинът е обвързан с блажена необходимост, която му нарежда или да живее с тълпа негодници, които го мразят, или изобщо да не живее.

Не напразно, напълно мъдро дело изглежда да се пишат трагедии; особено се отличава в това дело Еврипид… Той е казал следната дълбока мисъл: „Мъдрите тирани общуват с мъдри.“ Очевидно той нарича мъдри тези, с които тиранинът общува. Но колкото и да са мъдри авторите на трагедии - продължих аз, - да извинят нас и ония, които уреждат своята държава като нас, че ние не ги приемаме в нашата държава, понеже те възхваляват тиранията. Те посещават другите държави, събират народа и срещу определено възнаграждение наемат хубави, силни и убедителни гласове на артисти и влекат държавните уредби към тирания и демокрация. Освен това тия автори получават възнаграждения и почести особено, както е и естествено, от тираните, а след това и от демократите. Но колкото те се изкачват по-нагоре по стръмнините на държавната власт, толкова повече намалява тяхната чест, сякаш от задъхване не може да вървят по-нататък.

* Зевс Ликийски* - според легендата Ликаон принесъл в жертва на Зевс своя син, но щом кръвта на младенеца оросила жертвеника, бащата веднага се превърнал на вълк. Тук има игра на думи: Зевс е Ликийски, а на гръцки вълк значи „ликос“.

Избрано от: „Държавата“, Платон, превод Александър Милев, изд. „Наука и изкуство“, София, 1981 г.
Картина: „Plato“ by Attributed to Jusepe de Ribera