Самообвиняването е пропиляване на собствената сила ♥ Луиз ХЕЙ

Чувство за отговорност или обвиняване

Убедена съм, че със собствения си модел на мислене и чувстване човек допринася за създаването на всяко състояние в живота си, било то добро или лошо. Мислите, които мислим, пораждат нашите чувства и тогава започваме да живеем живота си в съответствие с тези чувства и възгледи. Това не означава, че трябва да се чувстваме виновни за лошите неща в живота ни. Има разлика между това да имаш чувство за отговорност и да обвиняваш себе си или другите. Като казвам отговорност, всъщност имам предвид това да имаш сила.  Самообвиняването е пропиляване на собствената сила. Чувството за отговорност ни дава силата да правим промени в живота си. Когато играем ролята на жертва, то ние изразходваме личната си сила, за да бъдем безпомощни. Решим ли да поемем отговорността за себе си, тогава не хабим време да прехвърляме вината на някого или нещо там вън. Някои хора се чувстват виновни, че са предизвикали болест, или бедност, или проблеми. Те са  направили избора да тълкуват чувството за отговорност като чувство за вина. (Някои журналисти наричат това „чувство за вина на Новата  епоха /New Age/”).Такива хора изпитват чувство за вина, понеже смятат, че са се провалили в нещо. Но те обикновено са склонни да приемат всяко нещо като повод за вина, защото това е просто друг начин да се изкарват неудачници. Но не за това говоря.

Ако съумеем да използваме проблемите и болестите си като поводи да се замислим как можем да променим живота си, това означава, че имаме сила.  Много хора, преодолели трагично заболяване, твърдят, че това е най-прекрасното нещо, което им се е случвало, понеже им е дало шанса да преосмислят живота си. От друга страна, много хора вечно говорят: „Аз съм жертва, горкият аз. Моля ви, докторе, оправете ме.” Мисля, че този тип хора доста трудно биха оздравели или биха се справили със своите проблеми.

~ Чувството за отговорност и нашата способност да откликваме на дадена ситуация

Ние винаги имаме избор. И то не означава да отречем това, което сме или което имаме в живота си. Значи просто да осъзнаем, че сами сме допринесли да стигнем дотук, където сме. Поемем ли отговорност, ние имаме силата да се променим. По-добре да кажем: „Какво мога да направя, за да променя това?” Нужно е да разберем, че всеки от нас разполага с лична сила по всяко време. Зависи от това как я използваме.

Мнозина от нас сега си дават сметка, че са израснали в разстроени семейства. Ние влачим със себе си множество негативни чувства спрямо собствената ни същност и отношението ни към живота. Моето детство бе изпълнено с насилие, включително сексуално. Аз копнеех за обич и нежност, и нямах никакво самочувствие. Дори след като на 15-годишна възраст напуснах дома си, продължих да срещам насилие под различни форми. Тогава още не бях осъзнала, че модела на мислене и чувстване, който съм възприела по-рано в живота си, докарва до мен това насилие. Децата често откликват на душевната атмосфера на възрастните край себе си. Така че аз отрано се бях запознала със страха и насилието, а когато пораснах, продължих сама да възпроизвеждам същия опит. Положително не съм съзнавала, че съм имала силата да променя  всичко това. Бях безпощадно груба към себе си, понеже смятах, че липсата на обич и нежност означава, че аз сигурно съм лош човек. Всички събития, които сте изживели през живота си до сегашния момент, са били  предизвикани от вашите мисли и убеждения от миналото. Но нека не поглеждаме назад в живота си със срам. Да приемаме миналото като част от богатството и пълнотата на живота си. Без това богатство и пълнота днес нямаше да сме тук. Не бива да се упреквате, че не сте направили нещо по-добре. Правили сте най-доброто, което сте знаели. Освободете се от миналото с обич, благодарете му, че то ви е довело до сегашното ви ново осъзнаване. Миналото съществува единствено в нашето съзнание и в начина, по който сме избрали да гледаме на него в мислите си. Ние живеем в този  момент. Ние  чувстваме  в  този  момент.  Ние действаме в този момент. Това, което правим сега, полага основата за утре. Затова сега е моментът да вземем решение. Не можем да направим каквото и да било утре, не можем да направим каквото и да било вчера. Можем да го направим единствено днес. Така че важното е какво избираме да мислим, вярваме и говорим точно сега. Когато започнем да си даваме сметка за своите мисли и думи, ние  вече  разполагаме с инструменти, които можем да използваме. Знам, че може да звучи много просто, но запомнете: живецът на силата винаги е в настоящия момент.

Избрано от: „Силата е в теб“, Луиз Хей, превод Нели Константинова, ИК „Кибеа“, 1997 г.
Снимка: louisehay.com