„Всеки ден пишат и разобличават злото на другите, за да прикрият своето зло. Не учат народа на истина, ами го хранят с лъжи през цялото време… Грабят за себе си и за своите приятели, защото знаят, че няма да е задълго.“

(„Владика Николай“ от Любомир Симонович, 2006 г., Народна библиотека „Ефимия“, Тръстеник, Сърбия)

╫ Езерни молитви

Тези, които просвещават младежта,
не я просвещават, ами я заслепяват. – Какво
ще правиш с тях, Господи?

Те отбиват Твоите деца от Теб и им
забраняват да дойдат при Твоята Мъдрост,
казвайки: Господ е една стара дума на вашите
мъртви деди. Той е вехт талисман, която
дедите ви носиха със себе си и умряха. Ние
ще ви научим как се копае земя и гои тяло
и кове злато, което блести по-силно
от мъртвия Господ. Какво ще правиш
с прелъстителите на Твоите деца, Господи?

Нищо няма да им направя, защото сами са
си направили всичко, за да падне проклятие
върху тяхното семе и племе. Истина, по-люта
съдба са приготвили на себе си и своя народ
от книжниците и садукеите на Юдея. Защото
имаха примера им и не се поучиха.

На стари години ще слушат звънтене
на мечове пред своя праг и ще умират от
глад, келяви и голи
, а няма да посмеят да
надникнат вън, за да повикат своите ученици.
С какво ще ги повикат, щом името Ми е
изхвърлено от разбойнишките им сърца?
За какво и да ги викат, щом сами са ги
подготвили за това, по бездънната си глупост,
която следва всеки, когото Аз не следвам. –
Какво ще стане с тях, Господи?

По-зле ще им бъде и от вавилонците, дето се
кланяха някога на кръв и злато и учеха
и децата си да им се кланят.

Първо ще дойде глад, какъвто и Вавилон
не е виждал. После война, война за хляб,
от която ще се върнат победени. После
междоусобно клане и палене на градове
и села. После болести, до които ръката на
лекаря няма да смее да се докосне.
И учителите ще бъдат шибани с бичове
и гонени да бъдат гробари на своите ученици,
от чиито тела ще смърдят пътищата.

Тия, които повеждат народа, не го повеждат,
ами го подвеждат.
– Какво ще правиш с тях,
Господи мой?

Насъскват народа за своя полза, а когато
народът се разбуни, се оттеглят от власт и
ядат на спокойствие плячката си. Обвиняват
противниците си, а сами вървят по техните
пътища. От врявата им мъдрецът не може да
вземе думата.

Ласкаят глупака и насилника
само за да стигнат до първите места. Всеки
ден пишат и разобличават злото на другите,
за да прикрият своето зло.

Не учат народа на истина, ами го хранят
с лъжи през цялото време.

Неспособни са да осигурят на народа правото
му, та го плашат с по-страшните неправди
на отминалите години.

Грабят за себе си и за своите приятели,
защото знаят, че няма да е задълго.

Какво ще правиш с тях, праведни Господи?

Те са си направили всичко сами и Аз няма
какво да правя, освен да ги оставя на съдбата
им. Истина, няма да ядат плячката си на
спокойствие, ами ще я прахосат за своите
съзаклятници.

Ще осиромашеят и мишки ще им пробягват
през скъсаните ризи. Ще сънуват бунтове на
измамените и ограбените и ще скачат от ужас
нощем. Дълъг живот ще имат, за да им бъде
дълго наказанието.

Ще доживеят да видят своя дом в развалини и
ще бягат от своята земя, гладни и болни, и няма
да смеят да изговорят името си пред никого.

Ще гледат чужденци в своята страна и ще ги
молят за парче хляб.

По-зле ще бъде на държавата им, отколкото на
римската. Защото имаха Рим за пример
и не се поучиха.

По-зле ще бъде на народа им, който ги е родил,
отколкото на юдейския народ. Защото имаха
примера на юдейския народ и не се поучиха.

Ще слушат клетви по свой адрес и няма да
смеят да си покажат главата през прозореца.

Ще гледат народа си вързан и воден като
стадо и ще се страхуват за себе си.

И ще слушат насън и наяве проклятия
на името си и ще треперят – ще треперят, а
няма да могат да умрат.

Господи Велики и Страшни, всичките Ти
пътища са милост и истина. Какво ще
правиш със заслепените, подведените,
измамените и ограбените?

Ако се сети някой за Моето име, ще се сетя
и Аз за него и ще го спася.

Чакам да Ме викне някой – и ще се отзова.

Докато има викане на земята, ще има и ехо
на небето.

Аз съм този, който е най-близо до всички
и всичко. Давам се на оня, който Ме желае;
тръгвам си от оня, който не Ме познава. Без
Мен светът е шепа пепел. И без Мен хората
са по-слаби и от пепелта.

Из: „Езерни молитви“, Свети Николай Велимирович, превод от сръбски Андрей Романов, изд. „Омофор”, 2009
*„Владика Николай“ от Любомир Симонович, 2006 г., Народна библиотека „Ефимия“, Тръстеник, Сърбия, sr.wikipedia.org