„Хората не умират от прекалена работа. Хората умират от безсмислена загуба на сили и безпокойство.“

~ Чарлз Евънс ХЮЗ, бивш главен съдия на Върховния съд на САЩ

(1888 ~ 1955)

4 трудови навика, които ще ви помогнат да преодолеете умората и безпокойството 

Трудов навик №1

Освободете бюрото си от всички книжа, освен тези, които имат отношение към решаваната от вас настояща задача или проблем.

Ако посетите Библиотеката на конгреса във Вашингтон, вниманието ви ще бъде привлечено от думите, написани на тавана. Тези думи принадлежат на поета Поп: „Порядъкът е първият закон на небесата“. 

Порядъкът трябва да бъде първият закон в деловата дейност , но така ли е наистина? Не, бюрото на средния бизнесмен е затрупано от книжа, които той така и не е намерил време да прегледа през седмицата. Дори самият вид на бюрото, затрупано с книжа, останали без отговор, доклади и паметни записки, предизвиква объркване, напрежение и безпокойство. Но това не е най-страшното зло. Постоянното напомняне за милионите неизпълнени дела и отсъствието на време, за да ги изпълним, може да предизвика у нас не само напрежение и умора, но и повишение на кръвното налягане, нарушение на сърдечната дейност и язва на стомаха. Чарлз Евънс Хюз, бившият главен съдия на Върховния съд на САЩ е казал: „Хората не умират от прекалена работа. Хората умират от безсмислена загуба на сили и безпокойство“. Да от безсмислена загуба на енергия и безпокойство заради това, че им се струва невъзможно някога да изпълнят до край своята работа.

Трудов навик №2

Извършвайте нещата по реда на тяхната важност! 

Трудов навик №3

Когато пред вас възникне проблем, решавайте го незабавно, ако разполагате с фактите, необходими за вземане на решение. Не отлагайте решенията! 

Трудов навик №4

Научете се да организирате работата, да делегирате отговорността и да осъществявате контрол. 

Много делови хора предсрочно стигат до гроба, защото така и не се научават да делегират задълженията, а се стремят да извършат всичко сами. Резултатът? Човек тъне в маса детайли и настъпва объркване. Обхваща го чувството за постоянно бързане, тревога, безпокойство и напрежение. Трудно е да се научим да делегираме отговорност, аз зная. За мен това е явно трудно, ужасно трудно. От собствен опит така също зная какви катастрофи могат да се случат, когато отговорността се делегира на неподходящи хора. Но колкото и да е трудно да се делегира отговорността, човек е длъжен да го прави разумно, ако иска да избегне безпокойството, напрежението и умората.

Избрано от: „Как да престанем да се безпокоим и да заживеем пълноценен живот“, Дейл Карнеги, изд. „Alex TM & Co“, 1990 г. 
Снимка: Dale Carnegie (1888-1955); imdb.com