Бракът е несравним с нищо друго в живота ♥ Ричард БАХ

(The Wedding by Henri Le Douanier Rousseau)

♥ Бягство от сигурността

Съвършеният брак не крие противоречия. Съвършенство е, когато двама души се обърнат един към друг и кажат: „Знаехме всичко това отпреди. Между нас няма противоречия, няма изпитания. Никой от нас не се е променил за петдесет години. Не сме научили нищо ново“.

Моите разкази за брака ще бъдат едно напомняне за мен самия. Дики може да възприеме, каквото му е необходимо, а останалото да отхвърли. Аз ще му кажа главното от онова, което ми се удаде да разбера: Никога не предполагай, че твоята жена умее да чете мисли и да разбира кой си, какво мислиш и какво чувстваш. Такова предположение неизбежно води до болезнено разочарование. В някои случаи тя наистина може да те разбира и да те познава, но не очаквай от нея по-голямо разбиране от онова, което проявяваш ти. Постарай се да бъдеш щастлив, като действаш според своите желания. Ако твоето щастие поражда у нея озлобление и ако ти не обичаш да я виждаш щастлива, то вие няма да имате брак, а експеримент, който от самото начало е обречен на провал.

Бракът е несравним с нищо друго в живота. Той е търсене на сродни души, които са се открили по един мистичен и романтичен начин, но които трябва да преодоляват заедно редица проблеми. Това са очарователни проблеми, прекрасни изпитания, които траят година след година, но изгубиш ли чувството за романтика, ти губиш способността да преодолееш трудните моменти и да се научиш да обичаш. Изгубиш ли чувството за романтика, ти ще се провалиш в изпитанието на любовта, а провалиш ли се в любовта, останалите изпитания нямат значение.

Вътрешният учител не идва само при възрастните… Че ние преживяваме онова, което сами предизвикваме, независимо от възрастта. И че единственото ръководство, което даваме на своите деца, това е нашият собствен пример като висше развито човешко същество в съответствие с нашите разбирания. Децата могат да разберат или да не разберат. Те могат да ни обичат заради нашия избор или да проклинат земята, по която стъпваме. Но децата не са наша собственост и ние не можем да ги държим под своя контрол, така както ние не сме собственост на нашите родители и те не могат да ни контролират.

Бракът не е арена на равенството. Леели например е много по-добра в музиката, отколкото съм аз. Никога няма да успея да науча онова, което тя е знаела на тринайсет години, а още ио-малко пък онова, което знае сега. Бих могъл да изучавам музика през целия си живот, но никога да не се науча да разбирам музиката като нея, нито да свиря. От друга страна, тя вероятно никога няма да може да кара самолет по-добре от мен. Започна двайсет години по-късно и не може да ме настигне.

Аз не съм организиран като нея, тя не е търпелива като мен. Тя е готова да се бори за своите каузи, аз предпочитам да бъда дистанциран наблюдател. Аз съм егоист,.което от моя гледна точка означава, че действам според своите дълготрайни интереси; тя мрази егоизма, което според нея означава непосредствено самопожертвувание, въпреки всички последици. Понякога тя очаква от мен да пожертвам своите възгледи за това какво е правилно в името на нейните и много се учудва, ако откажа.

Когато аз забравя и очаквам от Леели да прояви егоизъм, когато тя забрави и очаква от мен да бъда организиран, ние очакваме от другия да владее умения, които вече сами сме придобили. Но това не може да стане. Бракът не е състезание да превъзхождаме качествата на другия, а сътрудничество, което се гради на взаимните ни усилия.

…Вината е притеснение, което изпитваме, когато искаме да променим своето минало, настояще или бъдеще заради някой друг. Вината е за брака онова, което е бил айсбергът за „Титаник“. Натъкнеш ли се на нея в тъмното, и потъваш.

Ние с Леели си приличаме само по две неща: и двамата сме съгласни, че имаме някои безусловни стойности и приоритети. Съгласни сме също, че двамата се обичаме много повече, отколкото когато се срещнахме. Във всичко останало сме повече или по-малко различни.

Не Леели ме натикваше в бъчвата, Капитане, а аз самият! Въобразавях си, че съм я познавал, но сега, когато се връщам назад... Как съм могъл да бъда толкова глупав? И тя си имаше някои заблуди по отношение на мен, но каква радост е да извървиш толкова дълъг път заедно с човек, когото обичаш! Година след година, заедно с нея дори бурите ми носеха светлина, когато отминат. Понякога я прегръщам нощем и имам чувството, че току-що сме се срещнали, че едва сега сме се запознали!

Из: „Бягство от сигурността“, Ричард Бах, изд. „Гуторанов“, 2004 г. 
Картиана: The Wedding by Henri Le Douanier Rousseau; chinaoilpaintinggallery