„Ако ви попитат как да преминете през живота, отговорете: Като по въже над бездна - красиво, внимателно и стремително.“ ~ Николай РЬОРИХ

(Портрет Н.К.Рериха на фоне гор (1934), худ. Святослав Николаевич Рерих)

Джавахарлал Неру, първият министър-председател на независима Индия:

„Поразява ме размахът и богатството на неговата дейност и творческия му гений. Велик художник, велик учител и писател, археолог и изследовател, той засяга и разяснява множество човешки стремления. Броят на картините му сам по себе си е изумителен - те са хиляди и всяка от тях е велико произведение на изкуството. Когато гледате тези платна, много от които изобразяват Хималаите, струва ви се, че долавяте духа на тези велики планини, които векове наред се издигат над индийските равнини и са наши стражи. Картините му ни напомнят за много неща от нашата история, нашия начин на мислене, нашето културно и духовно наследство, за много неща не само от миналото на Индия, но и за нещо постоянно и вечно...“
...

Из интервю, дадено от Индира Ганди, министър- председател на Индия през октомври, 1975 г.:

„Неговите изключителни картини поразяват с богатството и тънкия усет за цветовете и най-вече с това, че забележително предават тайнственото величие на природата в Хималаите. Пък и самият той, цялата му външност и естество сякаш в някаква степен са обзети от душата на великата планина. Той не се отличаваше с многословие, но от него се излъчваше сдържана мощ, която сякаш изпълваше цялото пространство около него...“​​​​​​​
...

Рабиндранат Тагор, велик индийски писател и философ:

„Картините ви дълбоко ме развълнуваха. Докато ги гледах, осъзнах нещо простичко, което сякаш и бездруго е напълно ясно, но което въпреки това е необходимо да откриваш за себе си отново и отново, а то е, че Истината е безгранична. Вашето изкуство притежава черти на изключителна самобитност, защото е велико…“
​​​​​​​...

Алберт Айнщайн:

„Искрено съм възхитен от Вашето изкуство и без преувеличение мога да кажа, че никога досега пейзажите не са ми правили толкова дълбоко впечатление, както тези картини.“
​​​​​​​...

Барнет Д. Конлан, френски писател:

„Рьорих може да се сравни с гигантско дърво, пуснало дълбоки корени на едно място и разперило надалеч - над целия свят - великолепните си клони. От всички днешни народи руснаците имат навярно най-великите гении на изкуството и ако е настъпил някакъв велик Ренесанс на изкуството в дълбокия Парфьоновски мисъл на това понятие, то неговото осъществяване се падна на Русия. Руската същност на Рьорих не е случайна и е свързана с непрекъснатия му поход из целия свят.“
​​​​​​​...

Владимир Енгелхарт, академик:

„Прекрасни са думите на Рьорих, отправени към младежта, към създателите и строителите на бъдещия свят: „На вас, младежите, предстои едно от най-приказните дела - да извисите основите на културата на духа, да замените механичната цивилизация с културата на духа; да творите и изграждате.“ Той говори за „веселия труд“ като основа на бъдещото развитие, за това, че „в основата на преустройството на света ще залегнат трудът, творчеството.“

Враг на всякакъв застой, шаблони, бездействие, Рьорих определя своето отношение към задачите на живота с наистина безсмъртни слова: „Ако ви попитат как да преминете през живота, отговорете: „Като по въже над бездна - красиво, внимателно и стремително.“ В тези думи като в мажорен акорд звучи изповедта за живота на Рьорих.“
​​​​​​​...

Атол Бихари Ваджпал, министър-председател на Индия, май, 2001 г., Нагар, Кулу:

„Свещената индийска земя открай време привлича хората на духа. Всеки от тях с плодотворния си труд в областта на философията, изкуството, културата и духовността не само е обогатявал знанията на индийците за собствената им страна, но е разширявал и интереса на представителите на културата и мисълта от цял свят към цивилизацията на Индия. Сред най-великите от тях бе и професор Николай Рьорих. Трудно ще ми бъде да назова като пример името на друг изследовател, който приживе да е постигнал толкова много като художник, философ, пътешественик, етнограф, писател и активен деец на културата, мира и международното разбирателство. Скъпоценното му културно наследство, провъзгласяващо вечната мъдрост на йогите и пророците, постигнали величествени висоти в търсене на истината, представлява безценен принос в световното културно наследство. Това превръща Рьорих в Риши (мъдрец) на нашето време.“
​​​​​​​...

К. Л. Вайдия, индийски учен:

„Хората просто не са в състояние да повярват, че е възможно всичко това да се случи в рамките на единединствен човешки живот. Светът е длъжен да му изкаже благодарност за приноса му в изкуството, археологията, пътешествията, философията и науката... Великият човек, обсебен от културата на Хималаите, бе наричан и почитан като Махариши.“
​​​​​​​...

Биресвар Сен, индийски художник:

„На фона на мрачния отблясък, хвърлян от пламтящия Запад, могъщата му фигура се издига високо сред огромния космически катаклизъм, подобно на неподвижен и доброжелателен Буда. Надалеч над оглушителния грохот на развилнелите се народи звучи неговият глас - ясен завет за вечното, глас на истината, красотата и културата. Неуморен в делата си, с неукротим дух и чисто сърце, той е новият Галахад, търсещ Свещения Граал!“
​​​​​​​...

В. Севастиянов, космонавт:

„Той ни изумява с пламенната си любов към човека и човечеството, към тяхното духовно и културно наследство; той ни изумява с поразителното философско и мъдро съдържание на критериите си: разума, любовта, света. Великото е безценно и няма минало, то притежава единствено настояще, то съществува винаги, във всички бъдни времена. И неговото значение нараства с течение на времето.“
​​​​​​​...

С. Н. Рьорих, художник, почетен член на Художествената академия на СССР:

Възможно е, естествено, до възникне въпросът: намери ли той (Н. К. Рьорих) онова, към което се стре меше? Оправдаха ли се очакванията му? Да, хиляди пъти да! Животът разгърна пред него трансцендентни дарове от своите съкровени пазви и обогати безмерно личния му живот, разшири кръгозора му, дари го с откровения и с най-висши съприкосновения.“
​​​​​​​...

От: „Николай Рьорих. Ярило слънчицето и бога Агни“, Антон Дончев, изд. „Отечествен фронт“, 1979 г. 
* Портрет Н.К.Рериха на фоне гор (1934), худ. Святослав Николаевич Рерих