(Художник ~ Борис Михайлович Ольшанский)

Азбука: не се пъхай, Буки, пред Аз.

Ако не бяха зъбите, душата ни ще излезе.

Ако не е вълчи зъб, то ще е лисича опашка.

Ако ни е все едно, няма да има планина.

Бедата е страшна, докато не е дошла.

Бедният и да открадне, него Бог му прощава.

Без език и камбаната е няма.

Без пари сънят е по-здрав.

Бият, а да плачеш не дават.

Блатото не е море, но живеят там добре.

Бог вижда истината, но няма да я каже скоро.

Бог е един, а молителите са различни.

Бог не е бърз, но е точен.

Бога мрази, а Бог го пази.

Богатият не тъжи, а скучае.

Болката си търси лекар.

Бързо ако вървиш, ще настигнеш бедата; бавно ако вървиш, бедата ще те настигне.

В едно езеро два дявола не живеят.

В семейството кашата е по-гъста.

Вечният мир трае до първата свада.

Видяхме се веднъж - познати, два пъти - другари, три пъти - приятели.

Влетя враната в царския дворец: почести много, а да лети - не може.

Волята - божия, а съдът - царски.

Всеки по своему, никой по божему.

Глава без ум - нещастие за краката.

Глава боли, на задника му е леко.

Гладният вълк е по-силен от ситото куче.

Говорят ли парите, съвестта мълчи.

Гола овца не я стрижат.

Грехове много, и пари колкото щеш.

Денят е дълъг, векът е кратък.

До смъртта се учи, до гроба се поправяй.

Добрата слава бяга, а лошата лети.

Доброто става по-добро, когато хората го похвалят.

Додето баба пада от печката, седемдесет и седем мисли премисля.

Дълбоката вода не се размътва.

Дълго ако спиш, с дълг ще се събудиш.

Един ум - половин ум, три ума - ум и половина, два ума - ум.

Един - тайна, двама - половин тайна, трима - няма я тайната.

Живеем без радост - няма кого и да набием.

Живеем - покашлюваме, ходим - понакуцваме.

За просяка торбата не е излишна.

За океана и капката е добре дошла

Запял бих песен, но нямам подгласници.

Защо ли меко постилаш, ако няма с кого да спиш?

Здравей, свате - сбогом, брате!

Злобата има мила муцуна.

Знаят на репичката сладостта.

Зъбите хранят вълка, лисицата опашката я пази.

И гъската я канят на сватба, но в казана.

И да закъсняваш, не изоставай от хората.

Изостави ли те Бог, ще те напуснат и добрите хора.

Изплашен - наполовина победен.

Има да чакаш дяволът да умре; него и главата не го боли.

Има ли мочурище, ще се намерят дяволи.

Иска му се на дявола да иде на сватбата, но се бои от попа.

Искам - значи мога наполовина.

Казакът пие не заради това, което е, а заради това, което ще бъде.

Казал бих на Бог истината, но се боя от дявола.

Каквито са мислите, такива са и песните.

Какво е било, са видяли дедите ни; какво ще бъде, ще видят внуците ни.

Какъвто коренът, такава и издънката.

Като имаме - не пазим, загубим ли - плачем.

Като назначат лисицата за воевода, в гората ще има много пера, а птици - не.

Което е на жената в ума, не е на мъжа по джоба.

Което знае кумът, знае го и кумувата жена, а след нея - и цялото село.

Което народът види, Бог ще го чуе.

Козата пасе трева, където я завържат.

Който два пъти се оглежда, нищо не губи.

Който е по-пръв, той е по-прав.

Който много лъже, тоя много се кръсти.

Който пръст да удариш - цялата ръка боли.

Която ръка се кръсти, тази и нож точи.

Крадецът невинаги краде, но ти винаги се пази.

Красотата е до вечерта, а добротата - завинаги.

Кратката реч е добра за слушане, дългата - за мислене.

Крила имаш, но няма къде да летиш.

Където бяс не успява, жена ще изпратят.

Където и да лети враната, от торта ще кълве.

Където не може да прескочи, може да пропълзи.

Лети добре, а да кацне - не може.

Магарето ще познаеш по ушите, мечката - по ноктите, а глупака - по думите.

Малкото дете суче от гърдата, голямото - от сърцето.

Мелничарят не краде, хората сами носят.

Морето с гребло не ще разплискаш.

На Бога се надявай, но сам не прави лошо.

На всеки е нужен гроб, но никой не иска да си го копае.

На когото прасето се е изгубило, на тоя му пищят ушите.

На пияния морето е до колене, а локвата - до ушите.

На празна изба катинар не е нужен.

На път за ден - храна за седмица.

На сития кон и сянката е дебела.

На сън видял, а на яве прозяпал.

Навиците вълчи, душата заешка.

Не бий комари с брадва.

Не бой се от умен враг, бой се от глупав приятел.

Не е права мечката, че изяла кравата; не е права и кравата, че в гората отишла.

Не е смешно, че жена бие мъжа си, а е смешно, че мъжът плаче.

Не пада, който не ходи.

Не поклониш ли се до земята, и гъба не ще откъснеш.

Не си ли сгрешил пред бога, не си виновен пред царя.

Обвиняват целия свят; той всичко понася.

Обесеният няма да се удави.

Остави пиявицата да се насмуче - сама ще се махне.

От дима бягаше, в огъня падна.

От едно дърво - и икона, и лопата.

От пън греда не се дяла.

Отдалече - и така и иначе, а отблизо - никак.

Палячото не е приятел с попа.

Очите се боят, а ръцете действат.

Пази веждите, та очите цели да бъдат.

Пели сме и ние тази песен, но се уморихме.

Пийнеш ли сутрин, целият ден е свободен.

Пияния набедиха, а трезвият открадна.

Пияният ще се събуди, а глупакът - никога.

По пари няма роднини.

Помни свекървата своята младост - и на снаха си не вярва.

Пости с дух, а не с търбух.

Преди да счупиш ореха, не гадай каква е ядката.

През зимата се бой от вълци, през лятото - от мухи.

Проси просякът, а даваш на Бога.

Първата чаша - за здраве, втората - за веселие, третата - за глупости.

Радва се глупакът, че по-глупав е намерил.

Радва се душата на постите, но тялото се бунтува.

Ранозрелката бързо загнива.

С един камък всички грънци можем да счупим.

С катран търгуваш - на катран ще миришеш.

Само бог видя, а хората знаят.

Седешком градове не се превземат.

Силата знае истината, но я крие.

Смъртта си намира причина.

Стара врана не кряка напразно.

Стига шеги, казал вълкът на капана, пусни ми лапата.

Съседът не ми дава да спя: добре живее.

Хубаво, ама избледняло; умно, ама остаряло.

Час кове, цял ден поправя.

Що за шум, пък бой няма?

Ябълките - гнили, купувачът - сляп.

Яйцата кокошката учат.