♥ Здрав човек е този, който не убива вътрешната си енергия с униние и лоши мисли за себе си

„Здрав човек е този, който не потиска желанията си и не се отказва от мечтите си.“ ~ Сергей ЛАЗАРЕВ, „Възпитание на родителите“ 

L’Absinthe (1876) by Edgar Degas

Енергията на живота 

Какво е това вяра? Това е непрекъснато отдаване на енергия на това, в което вярваш. „Искайте, и ще ви се даде! - е казвал Христос. —Търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори!“. Можеш да сдържиш желанието да се обогатяваш, можеш да възпреш похотливостта и стремежа към чревоугодничество, но никога не трябва да сдържаш любовта в душата си. Животинското начало е необходимо да се сдържа и възпитава, а Божественото в душата да се сдържа е недопустимо. 

Ще ви разкажа една притча. Веднъж един деспотичен управник, живял на Изток, тежко се разболял. Лечителите направили всичко възможно, опитвайки се да му помогнат, но никой не успял да постигне успех. В края на краищата извикали лечител в немилост, който преди това бил унизен и обиден от управника. Той казал, че ще го излекува, но поискал да ги оставят насаме. Когато това изискване било изпълнено, лечителят се разсмял и започнал да се подиграва с царя. „Най-накрая мога да ти отмъстя“ - ликувал той. След това се изплюл в лицето му и на всичкото отгоре си разкопчал панталона и се изходил върху него. Взривът от възмущение и ярост на управника бил такъв, че когато видял, че лечителят бяга, се размърдал и парализата му започнала да преминава. Силите и енергията му се възвърнали, управникът скочил върху коня и се втурнал да гони оскърбителя. И изведнъж неочаквано се разсмял, осъзнавайки, че е оздравял. На пръв поглед болния излекували яростта и омразата, но в действителност го спасила енергията, насочена към защита. Едва след това тя се трансформирала в ярост и омраза. 

Друга история. Детето на една жена умирало болно от полиомиелит. Майката поканила няколко лекаря, за да проведат консилиум и да кажат какви са шансовете на детето да оцелее. Лекарите прегледали нещастното момче и казали на майката, че детето й е обречено, оставало му да живее само три дни. „Това е неизбежно, и вие трябва да го разберете и да го приемете!“ - било казано на тази жена. Майката ридаела, а момчето лежало в леглото и гледало през прозореца. Много му се искало да види залеза, но високият сандък, стоящ до прозореца му пречел. То не казало на майка си, че знае за болестта си, а я помолило да премести сандъка. Половин ден тя се мъчила, опитвайки се да премести този сандък. Синът не й обяснил нищо. Той не искал да се откаже от желанието си да живее. Искал да бъде щастлив. Искал да види залеза. И на майка му, вместо да изпадне в депресия и униние, се наложило да се бори със сандъка, отдавайки физическа и нервна енергия. После момчето загубило съзнание и три дена се намирало в кома. След това оздравяло и започнало да помага на другите хора. Това бил известният американски психолог Милтън Ериксон. Той разбрал, че главната задача е да събудиш в човека вътрешната енергия, да му помогнеш да отхвърли всичко, което пречи на тази енергия свободно да се реализира и да преобразува околния свят. 

Оказва се, че нашите неуспехи и загуби в живота се определят от неправилното ни отношение към него. Психологическите тренинги на Ериксон позволили на отбора на Съединените Американски Щати да победи в Олимпиадата през 1980 година. Отначало той наблюдавал как се държат стрелците. След десет попадения в центъра стрелецът започвал да не улучва. Постигайки определен резултат, той започвал да се страхува, преставал да вярва в себе си. Появявали се съмнения в собствените възможности и резултатите рязко се влошавали. Психологът помагал на спортистите да преодолеят психологическата, а съответно и енергетичната бариера. Той ги карал да забравят за удачните десет изстрела, а цялата енергия да насочат към единадесетия. Страховете, съмненията и неувереността изчезвали, енергията растяла. Заедно с нея растели и резултатите. Десет, петнадесет, двадесет, двадесет и пет, тридесет, тридесет и пет - броят попадения в десятката растял. Човек преставал да държи в съзнанието си всички изстрели и всички попадения в целта. Той мислил само за един изстрел, а всичко останало вършило подсъзнанието му. 

Следващата история прочетох в една книга. Това било по време на войната, В болницата докарали умиращ летец. Лекарите го прегледали и разбрали, че няма да живее. Пренесли летеца с носилка в коридора и го оставили там да умира. Решили да не правят операция. Раненият непрекъснато стенел и молел за вода. Минаваща медицинска сестра го съжалила и му донесла от операционната чаша вода. Раненият летец жадно изпил водата, а след това започнал да говори на медицинската сестра комплименти и даже започнал да я гали, с явно желание да продължат запознанството. След това започнал да настоява да му направят операция, защото иска да живее. Лекарите разперили ръце, но отстъпили пред желанието на пациента. Операцията минала нормално и раненият летец оцелял. След това се изяснила причината за тази жизнерадостност на умиращия. Медицинската сестра сбъркала и вместо вода му дала да изпие чаша спирт. Алкохолът води до изблик на енергия, затова при пийналия човек се появява усещане за еуфория и радост. Приемането на алкохол може за кратко време да задейства висшите ресурси на организма. Но ако алкохолът се употребява често, той, обратното, може да изсуши и обезсили организма. В случая с умиращия летец алкохолът изиграл ролята на пусков механизъм - блокирал болката и активизирал желанието да оцелее. Отворил се източник на вътрешна енергия. Енергията тръгнала, и това довело до спасение.

Изводът е прост. Здрав човек е този, който не убива вътрешната си енергия с униние, лоши мисли за себе си и за съдбата си. Здрав човек е този, който не потиска желанията си и не се отказва от мечтите си. Здрав човек е този, който не потиска висшата енергия на любовта с осъждане, обиди, страхове и униние. Изглежда, че всичко е много просто. Главното е да съхраняваш високото ниво на енергията и да го реализираш. Тогава защо хората не правят това? Защо в света има толкова много болни, нещастни и неблагополучни хора?

От: „Възпитание на родителите“, Сергей Лазарев, изд. „Станпрес“, 2009 г. 
Картина: L’Absinthe (1876) by Edgar Degas; chinaoilpaintinggallery

В този ред на мисли