Вячеслав Короткий - професионален полярник, специалист-метеоролог. Работно място - Северния полюс. През последните 30 години, той пътешества с арктически кораби, а сега обитава бившото село на брега на Баренцово море Ходовариха и запустелия морски фар. Тук Вячеслав провежда своите метеорологични измервания. На 63 години е, има съпруга, която живее далеч от неговата месторабота - в Архангелск. Двамата с нея нямат деца.
Фотографът Евгения Арбугаева /по поръчка на The New Yorker/, представя необикновеният живот на Вячеслав и споделя: "Светът на градовете му е съвършено чужд - той не го приема. Мислех си, че е избягал от целия свят в търсене на някакво спасение тук. Но оказа се, че това не е така. Тук Вячеслав изобщо не се чувства сам или самотен. Винаги е заедно с ветровете, с природата и времето, които изучава."
Вячеслав Короткий инспектира при пълнолуние изоставения фар в Ходовариха. Навремето този маяк упътвал моряците, пътуващи по Северния морски път.
Вячеслав обитава вековен дървен дом в опустялото село. Всички метеорологични измервания нанася в специален дневник.
Метеорологичният дневник, атласът и всички останали полезни и важни за работата книги, са разхвърляни върху бюрото му. Снимката на Юрий Гагарин е изрязана от вестника, съобщаващ за неговата гибел през 1968 година.
До колене във водите, измервайки равнището на Баренцово море.
По радиостанция, Короткий предава данните от измерванията на друга метеорологична станция, откъдето те се изпращат към Москва. Често съобщенията за снежни бури и ураганни ветрове се забавят именно по тази причина.
В свободното си време, Вячеслав прави такива къщички от кибритени клечки.
В направената от него лодка, той обича да припалва по цигара.
Ходовариха, 25 януари 2014 г. Короткий сваля показанията от метеорологичната кабина, намираща се на 5 минути от дома му. Над него е Северното сияние.
Поглед към Баренцово море през илюминатора на дизеловия електроход "Михаил Сомов", който доставя храна и инструменти на Вячеслав веднъж годишно.
От прозореца на своята дървена къща, Короткий наблюдава пустинния пейзаж, а очите му са попили цялото синьо на морската шир.
снимки: Евгения Арбугаева │източник:The New Yorker
