През есента на 2013-а, една необичайна новина обикаля цяла Русия. В Уст-Коксинския район на Република Алтай е открит младеж на име Оджан – роден в землянка и прекарал всичките 20 години от живота си в гората. Медиите веднага го кръщават "Алтайският Маугли", но съвсем скоро ще се уверят, че този Маугли е много по-начетен и образован от повечето средностатистически граждани на Русия. Неговата история е озадачаваща и прелюбопитна, а бъдещето на Оджан вече е изцяло в собствените му ръце.

В началото на 90-те години, съпрузите Елена и Александър Наумкини решават да напуснат големия град и да заживеят в тайгата. Мъжът има здравословни проблеми и лекарите му препоръчват чист въздух сред природата. Младото семейство има и големи финансови затруднения, затова не било трудно да направи своя необичаен избор. Дотогава Елена работи като учителка в музикално училище, а Александър е творец – художник и автор на езотерични книги. Доброволното им отшелничество ги кара да обикалят надлъж и шир в търсене на подходящо за живот място. Двамата избират Алтайския край за свой нов дом. Землянката си, Наумкини постояват на 3 км. от село Уляновка, недалеч от алтайския курортен град Белокуриха. Семейното гнездо е всичко на всичко 3 на 3 метра. В него, през зимата на 1993 г. без акушерска помощ се ражда синът Оджан. По онова време, семейството е увлечено по индийската философия, а името с което кръщава единственото си дете означава "Велика душа".

2

8 7

1

Своя син, родителите обучават самостоятелно. Още на 5 годинки, Оджан може да чете и пише. И чете всичко – книги, дори университетски учебници по физика, химия и математика. Оджан се влюбва във фантастичните разкази, но после прочита историческите романи на Дюма и интересите му кривват в друга посока. Знае английски и има завидни познания по история на изкуството. Мечтата на момчето е да стане талантлив художник като баща си и да се посвети на живописта.

Скромният дом на тричленното семейство е изграден от всякакви дъски, изолационна пяна, фолио и други странни материали. Дом, покрит с естествено прорасла трева по покрива. Тук има място за много книги, печка, лежанка за майката и бащата, а зад печката – още една за сина. Върху единствената маса стоят бои и платна. Бащата и синът рисуват и продават картините си, за да се прехранват. В дома им, разбира се няма електричество, но това не означава, че Наумкини са съвсем извън света - всеки от тях има мобилен телефон. Семейството има три овощни градини, едната – дело на самия Оджан, другата – в близост до землянката и третата - дълбоко в гората. Градината до дома им е засадена със зеле, манджурски орехи и дори киви. Наумкини най-често се хранят с даровете, които сами произвеждат, а когато имат пари, бащата купува и месо. Елена и Александър си позволяват да припалват по цигара – казват, че тук въздухът е толкова чист, че цигарата не се счита за престъпление. Двамата споделят, че откакто са в тайгата, не са боледували никога, а здравословните проблеми на Алексанър са останали в цивилизацията.

6 4

5

3

Историята на Наумкини навярно нямаше да напусне горската обител, ако преди 2 години не се случва нещо необичайно. В началото на лятото, майката и бащата изпращат сина си Оджан в близкия град, за да продава събраните плодове и зеленчуци. Когато момчето се връща, открива бележка – родителите му са заминали и го съветват да не ги търси. И още нещо – нареждат му да засади нова зеленчукова градина и да ремонтира печката. По това време Оджан е на 19, няма никакви роднини, нито документи за самоличност. С първото родителско нареждане той се справя отлично – на 12 км от землянката, култивира нова зеленчукова и овощна градина от 30 дка. Но печката така и не успява да поправи. На помощ му се притичва жена от съседното село. Тя подава и сигнал в местното кметство, че момчето е изоставено само – без пари, без документи. Местните власти се заемат да помогнат на Оджан.

По същото време, родителите му се скитат на автостоп с намерение да потърсят по-добър живот в Приморския край. Така и не става ясно, защо са решили да оставят Оджан на съдбата. Не след дълго, Елена и Александър се завръщат – отвратени от напредъка на цивилизацията, с която се запознават отново. Бившата учителката по музика споделя, че е ужасена от съвременните песни, които чува по време на това "бягство" от тайгата. Бащата е потресен от наркоманските спринцовки по пътищата и купищата боклуци, които съсипват природата.

Останал сам, без родители, Оджан решава да преоткрие света отвъд пределите на гората, в която е роден. Той си намира работа в близкото градче и се прехранва с боядисване. Местните хора му помагат да се приспособи към нормалния живот. Когато Елена и Александър се завръщат, нищо вече не е същото – новината за "Алтайския Маугли" е обиколила света, а момчето им се е превърнало в най-голямата сензация на цивилизацията. И всички са удивени от факта, че Оджан не е неграмотен и неопитомен дивак. Този Оджан е канен от телевизия в телевизия, дава купища интервюта и впечатлява със знания и аристократично поведение. Момчето, родено в землянка и отрасло в тайгата, с любопитство разглежда шедьоврите в Третяковската галерия и оказва се, разбира от изкуство повече от онези, които са го завели там. Оджан само се чуди, защо малките великолепни платна са загрозени с такива огромни и тежки рамки. Разбира се, има толкова много неща, които е щастлив да научи. Спирайки пред картината на Кипренски "Бедната Лиза", той й отделя повече време и учудено пита "И какво й е бедното на тази Лиза - тя е прекрасна!". А после узнава историята за нещастната любов между дворянина и бедната селска девойка, превърнала се във вдъхновение за Кипрински. "Надявам се, да не е било толкова тъжно в действителност", споделя Оджан и се прехласва пред безкрайната широта в платната на Шишкин и Айвазовски – художниците, на които мечтае да прилича.

9

10

Текст | Мария Тонева