"Ако искаш да имаш приятел във Вашингтон вземи си куче."
Спазвайки отъпканите традиции на "Да разлаем кучетата", Casino Jack се фокусира върху това да даде представа как и на какво се дължи агресивния просперитет на американската демокрация, все едно не знаем. Кевин Спейси е Джак Абрамоф – бивш холивудски продуцент с два филма с Долф Лундгрен зад гърба, сега умерен ционист, самоотвержен лицемер и най-влиятелният лобист за поколението си сред републиканците в столицата на USA. "Бог иска от теб, да бъдеш финансово ликвиден!" Докато изнася вдъхновени сказки по съвременна икономика пред евреи, Джак продава под масата достъп до Сената на индиански и други бизнес племена.
Героите на Спейси и Бари Пепър, дясната му ръка, отиграват делови ситуации с популярни филмови цитати, което заедно с фрагментарния монтаж внася задължителния в днешно време елемент на постмодерна ирония. Кариерата на суперлобист за Джак свършва с появата на чифт бикини, и, както в Goodfellas – с предателството на довереника му.
Под шапката на Ал Капоне Джак минава през мегаломански проблясъци, жлъчен хумор, политическа сатира, изповедални излияния и завършва с шеговита заявка за "морално" изкупление и писмо до демократа Клинтън. "Сякаш играем себе си в собствения си филм" завършва опиянен от шеметния си възход и падение Джак.
Към дата 10.04.2015, след три обсебващи сезона на сериала "Къща от карти", гледах "Казино Джак" повторно само за да отчета нагледно главоломното развитие в кариерата на Кевин Спейси, на кинаджийските правила и пивката тема за корумпирания политик. Ъпгрейдът е потресаващ.
След "Braking Bad", "Fargo" и "True Detective" нищо в производството на кино продукти не е същото. Яно е, че макроикономическа рамка стимулира креативността, но без визия, талант и топки успехът на гореизброените нямаше да се случи.
Гъвкавата колаборация - телевизионен канал и кинорежисьори/актьори е взаимоизгодна. Оцеляване (вече и доминиране) по интереси. Интернет платформата Нетфликс ъплоудва за свободен достъп всички епизоди от сезоните на "Къща от карти" от раз, не на парче както е преди това. Маркетингът е коренно различен. По силата на биографиите им сдружението Финчър-Спейси (продуцент) е първоначалният тийзър. Бюджет не е пестен, ресурсът на сценаристи и постпродукция е на ниво голям екран. Вложената ударна концентрация на "човешки материал" и интелектуален капитал е осезаема.
Само в началото на първия епизод на сериала, Франк Ъндърууд на Кевин Спейси налива в основите много повече смляна концепция отколкото има целият "Казино Джак". Шлюзовете на информационния поток са отворени по последните данни за зрителска поносимост на възприятията. В "Къща от карти" съзнанието на зрителя обработва тонове екранно разработени политически машинации, с илюзията че в общи линии нищо няма да ти убегне. Да каже човек, че го затруднява пълнежа означава да признае, че надценяват общата му култура и компетентност, а това е недопустима обида.
"От този момент вие сте просто една скала. Не абсорбирате нищо, не казвате нищо, нищо не може да ви пречупи." Ф. Ъндърууд
Всеки продукт ласкае, съблазнява. Умната провокация в "Къща от карти" цели високия профил аудитория, каквито и останалите сектори претендират, че са. Мащабът в амбициите на Франсис Ъндърууд е по Шекспир, драматичния потенциал по древногръцките трагедии, хуморът по обръгналия вкус на съвременния циник.
Безскрупулен, въоръжен с интелект, харизма, маниери, осъзнат психопат-не романтик на Иистън Елис, той изнася задкулисието в управлението на хегемона пред електората, както не е правено. Ако се разгледа като изопачаване на модел на поведение може да се приеме и за сатира.
Франк е хибридно чудовище, мечта на сценариста. Ужасът плува между опортюнист и хамелеон детронирал Създателя в драматургията на собственото си падение. Героят му често говори на зрителя в упор, театрален похват на Уди Алън от "Ани Хол". Подава ни "маските" си, прави ни съучастници, довереници. Опасният чар извиква безусловна емпатия. Перфектна стратегия. Зрителят е последовател в отклонения от нормите, в организирани с оргийна страст и изпълнени в студен синтез екзекуции. Франк е сладко хиперболизирана версия на вседържец, немощен пред изкушенията на материята. Макиавелист. Ницшеанец. Самоубиец. Траекторията на такава фигура може да отекне само през конюнктурен възход в апарата на Държавата.
Работата на първия сезон на сериала е да си осигури вот за следващите три "мандата". Планът е преизпълнен – сериите са кървава визитка за семейство на конгресмен заслепено от върха – високо темпо, стожерни филъри, BDSM с Четвъртата и другите власти. Ролята на Робин Райт като съпруга на Кевин Спейси е равноправно скроена, с множество тъмни ръкави, по които може да се поеме. Вторият сезон е бигбрадър-аутопсия на битието и апетита на законотвореца – борба за президентското място, удържане кокала в Белия дом, публични афери, световни кризи, контролиране вътрешната и външната политика с цената на всичко. Вътрешните драми не само вървят паралелно, а и обуславят политическия театър.
Наслагването, последователният реализъм зададен от формата прави от "Къща от карти" Кама Сутра на Унижението. Развлекателно? Да. Но и не само. В сериала аспектите в търговията с влияние са обект на академичен интерес. Зрителят се радва да узнае всички законни форми на доминиране, като и на не един и два способа за физическо ликвидиране на противника. Кучетата на войната са развързани. Около основните фигури се появяват нови и нови екстеншъни. Бисексуалност, пороци вързани на фльонга; еротомания по валутните знаци, кодирано порно в праймтайма. Ловките профи-"дресьори" държат градусът на напрежение висок. Като част от монолога на Франк и съмненията на Първата дама (сценаристите са благосклонни към женското начало, Райт има доста повече останки човещина), са изнесени етично-духовни въпроси. Разбира се, риторични.
Третият сезон не е така драматичен, разглезени сме отпреди. Конструкцията включва нови мандати на познати муцуни, нови кампании с лъжи, нови компромати, замитане на следи, възкръсване на умрели в периферията, натиряне там на други. Христоматия на семейни престъпления и такива към човечеството. Екипът са златни занаятчии. Разпалват се нови огнища, хумор осигуряват достатъчно близки към нюз-стрийма пародии на двустранната(САЩ-Русия) върхушка. Франк е Хитлер в нападнат Берлин. Онтологични колебания няма – късно е за разкаяние, за пукнатини от страх. Като цяло в шоуто се чувства умора.
Слабонадареният не може да твори зло. Вътрешната санкция срещу всичко "анти" е обезсилена. Независимо че "Къща от карти" ще има сикуъли, прикуъли и прочее доене този ентъртеймънт продукт работи с тази истина, а като такава тя е страшна дори за Батай и Достоевски.
Демоничният чар е магнит, привлича гласоподаватели, привлича и зрители. Операта на ужаса е завършено художествено произведение. Омагьосва завинаги. Авторите на сериала "Къща от карти" отлично разбират това, нещо повече, знаят как да го насъскат срещу любопитството ни.
Автор: Антон Терзиев
Източник партньор: movies.bg
Снимки: thefiscaltimes.com, theatlantic.com, businessinsider.com, denofgeek.us
