За човешкия мозък сред нас царуват някои заблуди. Ето и 4 познати на всеки мита и какво точно се крие зад тях:

Мит 1: Използваме само 10% от капацитета на мозъка си
Кой не е чувал, че използваме само малка част от своя мозък? Често разпространена е констатацията, че едва около 10% от мозъка ни влиза в действие, докато останалата част е неизползваема. Това предположение обаче е изключително погрешно.
Подобно впечатление възниква, тъй като при образни методи, като напр. магнитно-резонансна томография, във всеки един момент е активна само малка част от мозъка. Важното обаче е, че в различни моменти са активни различни участъци от мозъка.
Причината за всичко това е, че нашият мозък тежи само 2% от общата ни телесна маса, но се нуждае от 20% от произвежданата енергия. Ако едновременно се активират всички мозъчни региони, необходимостта от енергия ще стане по-голяма, отколкото нашият организъм е в състояние да предостави в един определен момент.

Мит 2: При всеки мозък има доминантна половина – лявата или дясната
Докоснете с ръка носа си. Коя ръка използвахте – лявата или дясната? С такъв или други подобни тестове определени уеб-сайтове се опитват да пробутат на хората констатацията, че различията между тях се дължат на доминантността на едната половина на мозъка над другата.
Не се оставяйте да ви подлъжат. Подобни тестове не се основават на научни обосновки. В действителност съществуват определени умения, които взети заедно под внимание се управляват от едната или другата половина на мозъка. В случая обаче се касае само за усреднени стойности. Това не дава основание за конкретизация относно доминантност на която и да било от двете половини на мозъка.

Мит 3: Съществува типично женски и типично мъжки мозък
Мозъкът на жените се отличава с особена чувствителност, когато се касае за човешки взаимоотношения. Владеенето на чужди езици също се удава в по-голяма степен на жените.
Мъжкият мозък пък притежава силни страни, основно когато става въпрос за аналитично или математическо мислене.
Ако поставите подписа си под подобни изказвания, вие демонстрирате стереотипно мислене. Такива констатации не доказват нищо друго. Но не е ли вярно, че при IQ-тестове мъжете се справят по-добре с математическите задачи, а жените демонстрират своите предимства при езиковите въпроси?
Впрочем това разграничаване не е нищо повече от отражение на тези стереотипи, които ние сме възприели и които се превръщат в един вид реализирано предсказание. Проучвания показват, че описаните горе разлики отпадат, когато преди полагане на IQ-тест жените бъдат конфронтирани с понятия, асоциирани с мъжката половина от човечеството. Вследствие на това жените в по-малка степен се възприемат като по-слаби в математическата област и постигат същите резултати като мъжете.

Мит 4: Мозъкът не подлежи на тренировка
Ако не научиш нещо като малък, никога няма да го научиш. Такава или подобна е представата на много хора за човешкия мозък. Развитието на човешкия интелект е изключително комплексна тема и за съжаление не може да бъде обяснена само с възрастта на човека.
Основно човешката интелигентност се разделя на две компоненти: флуидна и кристалинна интелигентност. Докато кристалинната интелигентност обхваща фактически познания (например познаване на всички столици на държавите) и подлежи на развитие през целия ни живот, флуидната интелигентност се отнася до мисловни процеси, които са ни необходими при разрешаване на проблеми, като например дедуктивното мислене.
Кристалинната интелигентност се надгражда цял живот, пример за което са много известни личности в общественото пространство. До преди няколко години се смяташе за абсолютно сигурно, че флуидната интелигентност постепенно започва да отслабва след средата на 20-тата година от живота. Нови изследвания показват, че чрез прилагане на определени техники флуидната интелигентност подлежи на усъвършенстване и с напредване на възрастта.

Заключение: Вашият мозък може ефективно да бъде трениран
Както паметта, така и концентрацията подлежат на усъвършенстване. При премерени, редовни и съобразени с индивидуалността ви упражнения след кратко време ще установите значителен напредък в ежедневието и в професионалния си живот. Умения като способността да си спомняме, креативността или бързината на мислене се усъвършенстват в дългосрочен план.

Източник: www.neuronation.de 
Илюстрации: 
scmp.com, stanmed.stanford.edu​