„Ой, ти вино, бяло вино, защо не си червено?“ – бяло вино, направено по технологията за червено
Първоначално терминът предизвиква много недоразумения, защото на английски език е „orange wine” и по този начина се нарича и плодово вино от портокали, което все пак не е така разпространено. По същият начин се нарича и вино от грозде, в което при ферментацията са добавени кори от портокали и то поема съответният аромат и вкус. Но и за него не става дума.
Оранжевото вино е вино, получено от бели винени сортове грозде, които са прекарали известно време в контакт с гроздовите ципи. Ципите съдържат цветен пигмент, феноли и танини, които често се считат за нежелателни за белите вина, докато за червените, контакта с ципите е важна част от винопроизводството, която дава на червените вина цвят, аромат и консистенция.
Оранжевите вина са получили името си от по-тъмното и наситено в сравнение с белите вина оцветяване, което варира от леко оранжев до тъмнокехлибарен оттенък.
По правило при белите вина, за разлика от червените, сокът се отделя веднага от гроздето, след като то бъде изцедено. И повечето бели вина имат съвсем слаб бледо жълт или бледо жълтозелен цвят. Но когато сокът се остави да ферментира и престои около месец заедно с гроздето, поема някои багрилни вещества от ципата на зърната и се оцветява в по-тъмни цветове, а в някои случаи и при някои сортове с по-тъмни кехлибарени зърна – в оранжеви нюанси.
Иметo „Оранжево вино” дава Дейвид Харви, английски търговец на вино, който през 2004 г. търгува с такова в Италия. Английската преса очевидно много харесва това определение и започва да го използва. Оранжевото вино официално се изписва като бяло на задния етикет на бутилката.
Производството на оранжеви вина има вековни традиции в Грузия, като през последните десетилетия оранжеви вина се правят и в Италия, Словения, Хърватия, Франция, Нова Зеландия и Калифорния. Смята се, че най-подходящи за получаване на оранжеви вина са сортовете Пино гри и шардоне.
(Sivi Pinot from Slovenia - one of NYT's top Orange wine selections)
Любителите на гроздовата напитка са очаровани от този нов вид, но тъй като е все още неизследван от масовия потребител, но има и случаи, когато на сомелиерите е трудно да обяснят на клиентите „защо виното им изглежда като студен чай”, като дори често се случва да мислят, че е развалено.
Тази нова привлекателна напитка чудесно се съчетава с храна, притежавайки и киселинност и танин. Киселинността прави така че консумиращият да отделя повече слюнка и да жадува за още и още хапки от храната, докато танините допринасят за текстурата на виното.
Любителите на бирата също ще бъдат приятно изненадани от факта, че някои оранжеви вина напомнят сайдер или белгийската бира ламбик, изключително ароматна, която ферментира естествено в традиционни глинени съдове като амфори или грузински квеври. Допирът с ципата на гроздето прави виното по-изразително и му придава вкус на праскови, кайсии, ябълки, печени бадеми, лешници, мед и бор.
Всеизвестен факт е, че у нас има само една песен за бялото вино и в нея се пее „Ой, ти вино, бяло вино, защо не си червено?”. За всеобща радост вече е факт бялото вино, направено по технологията за приготвяне на червени вина, и по нашите земи. Вече три български винарни произвеждат този нов вариант на божествената напитка, така че ценителите и у нас спокойно и с удоволствие да се насладят на това ново, но набиращо все повече популярност изкушение.
(Orange Wine Festival 2015 by Sergio Verzier Photography)
Снимки: Gizmodo Australia, 500px, Wikipedia