Майстор дърводелец работел много години при един строител, докато един ден се уморил и решил да се пенсионира и да посвети остатъка от живота си на семейството си. Строителят уважил желанието му, но го помолил за една последна услуга – да построи още една къща.
Майсторът се съгласил, но с течение на времето се видяло, че вече не чувства работата със сърцето си! Бързал, понижил качеството на труда си, дори започнал да използва лоши материали и крайният резултат бил повече от плачевен – никога не бил строил по-калпава и лоша постройка.
Когато къщата била завършена, собственикът дошъл да види какво е направено. Обиколил цялата къща, след това извадил от джоба си ключ и го подал на дърводелеца с думите:
- Тази къща е за теб, специален подарък от мен! През годините заедно с теб свършихме прекрасна работа. Изключително ми е тъжно да се разделим, но уважавам твоите желания! С този подарък искам да засвидетелствам своето уважение и признателност към теб!
Майсторът бил напълно объркан и шокиран. Изпитвал и огромен срам. Ако знаел, че строи собствената си къща, той би я построил по напълно различен начин!
Същото е и с всички нас. Ден след ден ние строим живота си, но често не даваме от себе си за строежа. След това шокирани осъзнаваме, че трябва да живеем в къщата, която сами сме си построили. И ако можехме да я започнем от начало, със сигурност бихме я построили по напълно различен начин! Но няма връщане назад. Затова нека внимаваме как строим. И да го правим мъдро и от сърце.
