„Преди доста време започнах да събирам кратки мотивиращи разкази. Някои от тях пренаписах, за да им придам по-красива литературна форма. Други са направо превод от различни езици. Общото при всички тях е, че авторите и източниците им са неизвестни. Изключение правят само 3 истории, написани преди много години. Някои от разказите са изключителни като съдържание - те наподобяват класически арабски истории. Други са със съвременен сюжет и герои. Те идват най-вече от Америка и Европа, както може да се разбере и от местата, и от характерите на героите. Авторите на почти всички тях също са неизвестни. Райнхолд Нибур и адмирал Томас К. Харт пишат следното: „Милостиви Боже, дай ни сила да приемем нещата, които не можем да променим. Дай ни смелост да променим нещата, които можем. Дай ни мъдрост винаги да правим разликата между тях".
Като човешки същества ние имаме възможността да мислим и да променяме света около нас. Казано е, че „само глупакът се учи от собствените си грешки, мъдрият се учи от грешките на другите". Да се учиш от другите, разбира се, е възможност, която получаваме безвъзмездно.
„Докато пишех тази книга, се стараех да давам добри съвети и насоки. Най-голямата мъдрост обаче ще откриете между редовете."
Инж. Джериес Авад
Назарет
Представете си, че има банка, която всеки ден зарежда по сметката ви 86 400 долара. Остатъкът не се прехвърля за следващия ден. Всяка вечер служителите изтриват онова, което не сте успели да похарчите. Какво ще направите? Ще използвате всичко до стотинка, разбира се!
Всеки от нас разполага с такава банка. Нейното име е ВРЕМЕ. Всяка сутрин имате в наличност 86 400 секунди. Всяка нощ онова, което не сте успели да инвестирате за добри дела, бива заличено безследно. Всеки ден за вас се отваря нова сметка. И всяка вечер тя се закрива. Ако не успеете да използвате депозита от деня, загубата е за ваша сметка. Няма шанс да си върнете изгубеното. Няма начин да го прехвърлите за утре. Трябва да живеете в настоящето с това, което ви е дадено днес. Инвестирайте го така че да се радвате на здраве, щастие и успех. Часовникът тиктака. Направете деня си възможно най-добър! За да разберете колко струва една година, попитайте студент, който трябва да повтаря годината. За да разберете колко струва един месец, попитайте майка, родила бебето си преждевременно. За да разберете колко струва една седмица, попитайте редактора на седмичен вестник. За да разберете колко струва един час, попитайте двама влюбени, които очакват да се видят. За да разберете колко струва една минута, попитайте някой, който е изпуснал влака. За да разберете колко струва една секунда, попитайте някой, който е преживял катастрофа. За да разберете колко струва една стотна от секундата, попитайте носител на сребърен медал от олимпийски игри.
Ценете всеки миг от живота си. Ценете го още повече, ако го прекарвате с някой важен за вас човек, достатъчно важен, за да му отделите част от времето си.
Времето не чака никого! Вчерашният ден е история. Утрешният ден е мистерия. Днешният ден е дар.
***
Мъж и жена били женени повече от 60 години. Споделяли всичко. Нямали тайни един от друг освен една кутия за обувки, която жената държала в стаичката си. Тя била предупредила мъжа си никога да не пита за какво е тази кутия.
През всичките години съвместен живот мъжът изобщо не мислел за кутията, но ето, че един ден жена му се разболяла тежко и според доктора нямала шанс да оздравее. За да не отнесе любимата му жена тайната си в гроба, мъжът свалил кутията и я занесъл до леглото на съпругата си. Тя също смятала, че е време да му покаже какво има вътре. Когато я отворил, той видял в нея две плетени кукли и 95 хиляди долара. Попитал я какво значи това.
- Когато се оженихме, - отговорила жената - баба ми каза, че тайната на щастливия брак е да не се караме. Посъветва ме, когато ти се ядосам, да си премълча и да оплета една кукла.
Старецът се развълнувал и едва успял да преглътне сълзите си. В кутията имало само две кукли. Значи тя му е била ядосана само два пъти през всичките години съвместен живот. Изпълнило го огромно щастие.
- Скъпа! - попитал мъжът, това обяснява куклите, но откъде са се взели всичките тези пари?
- О, това са парите, които спечелих от продажбата на останалите куклите.
***
Живели някога в съседни ферми двама братя, но не щеш ли един ден се скарали. Всичко започнало с дребно неразбирателство, прераснало в сериозен спор, накрая се стигнало до размяна на обидни думи, последвани от седмици мълчание.
Един ден на вратата на по-големия брат Джон се почукало. Отворил той и видял човек с дърводелски инструменти.
- Търся си работа за няколко дни - казал странникът. - Дали имате нещо дребно за вършене, с което да ви бъда от полза?
- Да. - отговорил му големият брат. - Имам работа за теб. Погледни онзи ров там до другата ферма. Там живее моя по-малък брат. Миналата седмица между нашите ферми имаше ливада, но той копа с булдозера си до нивото на реката и сега между нас зее ров. Знам, че така иска да ме ядоса, но аз ще му го върна тъпкано. Виждаш ли купчината греди до плевнята? Искам да ми построиш ограда, висока 2 метра, за да не виждам повече лицето му.
- Мисля, че разбирам. - казал дърводелецът. - Покажи ми къде са пироните и търнокопа и мисля, че ще останеш доволен от резултата.
Джон имал работа в града и оставил дърводелеца да работи цял ден. Когато по залез слънце стопанинът се върнал и видял стореното от дърводелеца, не могъл да повярва на очите си. Вместо ограда, над рова се издигал мост, който свързвал двата му края. Чудесно построен, с парапет и всичко необходимо, а по него вървял малкият брат с протегната ръка.
- Бива си те! - казал той. - Да построиш мост, след всичко, което ти рекох и сторих?!
Двамата братя се срещнали по средата на моста и си подали ръка. После се обърнали към дърводелеца, който тъкмо нарамвал инструментите си.
- Почакай! Остани още няколко дни. Имам и други задачи за теб - помолил го Джон.
- С удоволствие - отвърнал дърводелецът, - но имам да строя и други мостове.
Източник: Скритият дар ~ 101 притчи за истински ценното в живота
Илюстрация: lifedrawnout.wordpress.com
