Любовта и Времето

Имало някога един остров, на който живеели Щастието, Тъгата, Мъдростта, Любовта и всички останали чувства. Един ден разбрали, че скоро островът ще потъне, затова всички си направили лодки и отплавали. Останала само Любовта, която спокойно отложила заминаването си до последния възможен миг. Когато островът останал само педя над водата, Любовта решила да помоли за помощ. Първо се обърнала към Алчността, но тя се оправдала:
– Съжалявам, лодката ми е пълна със злато и сребро, няма място за теб.

Тогава Любовта попитала Суетата, която минавала покрай нея в красив кораб:
– Моля те, спаси ме!
– Не мога, Любов, толкова си мокра! Ще ми изцапаш кораба!

Тъгата също минавала наблизо, но отвърнала на молбите грубо:
– Аз съм толкова тъжна, че трябва да бъда сама…

Щастието пък било така заето с еуфорията си, че хич не забелязало Любовта.
Внезапно се чул глас:
– Идвай, Любов, при мен има място – рекла една старица.

Зарадвана от късмета си, Любовта изобщо не попитала къде отиват. Когато стигнали сушата, старицата продължила сама по пътя си. Едва тогава, Любовта осъзнала колко й е задължена и попитала белокосата Мъдрост:
– Кой ми помогна?
– Времето! – отвърнала й Мъдростта.
– Времето, но защо?

Мъдростта се усмихнала и казала:
– Само Времето може да разбере, колко ценна е Любовта.

Илюстрация ~ „Love Dies in Time” by Edouard Debat-Ponsan (1847-1913)