Своите мистични пътувания по света, руският художник, мислител и мечтател Николай Рьорих (1874 ~ 1947) описва в дневници и цикли от картини. Публикува също и поетични притчи, сказания, есета и стихове. Споделяме частица от неговия свят, събран в „Притчи, сказания, стихове” на издателство „Изток-Запад”.
(„Сергий Строитель”, 1925, Николай Рьорих)
Страхове
Извисяваха се дъбове. Червенееха смолисти борове. Под тях в буренясалите възвишения гниеха стари кости.
Жълтееха и просветваха цветя. В падините зеленееше трева. Търколи се към залез слънцето.
На поляната кацна жерав и изкряска, колкото му глас държи:
– Бягайте, бягайте!
И се скри в края на гората.
Високо в небето изграчи гарван:
– Край, край!
Дрозд извика от трепетликата:
– Страшно, страшно!
Авлига изпя:
– Горкият, горкият!
Скворецът долетя от хълма, обзет от съжаление:
– Сполетя го, сполетя го!
А кълвачът додаде:
– Заслужено, заслужено!
Свраката издърдори:
– Ще разкажа, ще разкажа!
Дори червенушката изцвъртя:
– Лошо, лошо!
Точно така беше. От земята, от дърветата и от небето се носеха свистене, дрънкане и съсък.
Край Старата скала оттатък Мечата долчинка се беше заселил непознат старец.
По цял ден залагаше хитри примки за птици. А после с големи усилия учеше всяка птица на една дума.
Изпращаше странникът птиците в гората, всяка птица – с думата й. А пътниците пребледняваха и губеха кураж, като чуваха страшните птичи думи.
Ала старецът се усмихваше. Обикаляше гората, ходеше на реката, крачеше из тревистите поляни. Слушаше птиците и думите им не всяваха в него страх.
Единствено на него беше известно, че те знаят само по една дума и нищо друго не могат да кажат.
От „Притчи, сказания, стихове”, Николай Рьорих, превод: Огняна Иванова, изд. „Изток-Запад”
Картина(заглавна): „Избушка в горах”, 1911, Николай Рьорих
