╫ Света МАРИНА е Огнена, защото е невеста на Слънцето

На 17 юли Църквата почита паметта на Света Великомъченица Марина 

Последният ден от горещниците - 17 юли, у нас е известен като Огнена Марина - символ на небесния огън, покровителка на жътвата, нивите и сеитбите. Според народните предания, Света Марина била дъщеря на Домна царица и жена на Слънцето. В българските обичаи тя е наречена Огнена, което се свързва с това, че като жена на Слънцето има огнен характер. Според някои поверия тя е повелителка на змиите, което я доближава до Артемида-Бендида и самодивите. На нейния ден се запалва нов огън. Името на светицата се извежда не от еврейското Мириам, а от иранската дума mar - слънце

Освен имениците, празник имат ковачите, калайджиите и хлебарите.

Света Марина била дъщеря на езически жрец в Антиохия. Въпреки че била възпитана да почита идоли, тя приела християнството. Ето защо у нас езичество и християнство се преплитат в честванията именно на този ден.

Жените на Маринден спазвали редица забрани - те не работели с ножици, конци и въжета, не шиели с игли и не плетели с куки. Не решели косите си, за да се предпазят от змиите, които през лятото често се срещат на полето, в ливадите, градините и лозята.

На Горещниците - 15, 16 и 17 юли, народът ни празнува в чест на огнената слънчева стихия.

Дните са посветени на християнските светци Юлия, Марина и Емилиян. Най-строго се почитат първия и третия горещник. Знае се, че каквото и да се изработи в тези дни, ще изгори. Не се ходи пеш. Жените не се захващат с никакви ръкоделия.

На 17 юли се пали новият жив огън. Той се прескача за здраве и от хора, и от животни. От него всеки взима, за да запали домашното огнище. Казват, че през тези дни и от най-засъхналите корита бликва вода и който се окъпе в тази топла вода, няма да боледува през цялата година.

След Света Марина започва и сезонът на седенките. Затова този празник е толкова важен за момичетата. В този ден те потапят конче във вода и вечер го оставят да изсъхне на огнището. Наричат го по следния начин: "Нека както съхне този конец, да съхнат и момците по мен".

Според старо поверие св. Марина имала лечителски способности. Хора с очни проблеми, ходели на извор или река в близост до манастир или оброк, който носи името на светицата. Миели се с водата, която смятали за лековите и се молели на св. Марина да бъдат изцелени. Връзвали на близко дърво конец от дрехите си, за да остане там болестта.

Жените месели питки, които мажели обилно с мед. Раздавали ги на близки, съседи и познати, за здраве на стопанина, да му е спорен и доходен занаята.

Изображение: Greek icon from the middle of the 19th century, Byzantine and Christian Museum, Athens - ICONS AND THEIR INTERPRETATION - WordPress.com

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност