Ние и другите ~ В пословици и поговорки

Различните народности – Българите. – Власите. – Гърците. – Евреите. - Турците. – Арменците. - Циганите.

(Нашенци, 1945, Чудомир)

Българинът от ината, а турчинът от пилафа не се оставя. 

Българинът си хваща сърцето с коприва, а гъркът – с чироз.

Гърците ги съсипва салтанатът, а българите – инатът. 

Да нямаш работа с гладен турчин, пиян българин и младоженец евреин. 

Боже, опази от гладен грък, от сит вълк и от кръстен евреин. 

Кога турчин забогатее, жена си взема, а българин – къща прави. 

Кълни българин да се преженва, и често къщата си да мести, а турчин – да се пропие.

От българин грък, от циганин турчин, и от сиромах хаджия, да пази Господ.

Пази се от стар турчин и млад българин!

***

У евреин пий вино, не спи.

У арменец пий, не яж.

У турчин пий кафе, вино не пий.

У арнаутин пий и яж, на път не ходи.

У грък нищо не прави!

***

У турчин се наяж, у българин се напий!

На българина мъка дай.

Българин, като каже нещо, от думата си не се отказва.

На българин умът иде я кога бяга, я кога ляга.

Власите се давят накрая. 

Дали влаху краставица, той я не щял, че била крива.

Сиромаси власи с печено праси. 

Четири гърка – пет капитана.

Грък циганина надлъгва. 

Веднъж се случило евреин да възседне кон, и то излязло събота. 

Еврейското приятелство – до броене на пари. 

Еврейската – не съм видял, не зная, не съм вземал, не давам.

Турчинът гледа три работи – гърба си, гърлото си и кефа си.

Циганинът и в неделя работи, а мехът му гол.

Попитали циганина кога е Великден, той казал: „Кога има хляб!”

Засмял се като циганин на готови пари.

И циганинът хвали баща си, че бил пророк.

Замислил се като арменец, който е бил тъща си.

От: „Български пословици и поговорки”, Стефана Стойкова, ИК „Колибри”, 2007

Рисунки: Чудомир