„Проклетото дърво” станало дърво на Живота, на което Господ Иисус Христос проля пречистата Си кръв и унищожи властта на смъртта.“

(“Christ Carrying the Cross“, circa 1565, Tiziano Vecelli (1488/90 - 1576)

В книга Битие четем за съдбата на два древни града Содом и Гомор (глава 19). След тяхното унищожаване оцелели само Лот и дъщерите му. От онова развратено общество те възприели нечисти мисли и греховни пожелания, упоили с вино баща си и съгрешили с него. В резултат на това и двете заченали и родили синове (Бит. 19:30-38).

Когато Лот изтрезнял и дошъл на себе си разбрал за страшния грях на кръвосмешението, отишъл при своя чичо патриарх Авраам и изповядал греха си. Той го изслушал внимателно и му дал трите пръчки, подарени му от Ангелите, на които някога оказал гостоприемство. Наредил му да ги посади заедно и да ги полива с вода от река Йордан. Заръчал му и да не отказва да дава вода на всеки, който му поиска, а с остатъка да полива пръчките. Патриарх Авраам го обнадеждил с думите, че ако пръчките покарат и се развият, това ще бъде знак, че Бог е простил греха му.

Лот изпълнил всички заръки. В продължение на много години поливал пръчките. Рядко обаче успявал да занесе вода до тях, тъй като дяволът приемал човешки образ, явявал му се и го молел да уталожи жаждата му. Накрая пръчките се хванали, израснали и се развили като бор, кедър и кипарис. Насадени заедно те сраснали помежду си в едно цяло дърво.

След години, когато цар Соломон започнал да строи храма в Иерусалим, отрязали и това трисъставно дърво, за да го използват за покрива. Работниците го отрязали според необходимия размер, качили го на покрива, но там то се оказало късо. Свалили дървото на земята, измерили го отново и установили, че размерите са точни. Качили го пак, но поставено на определеното място, дървото отново се оказало късо. Това се повторило многократно и тогава го нарекли „проклето дърво”. Цар Соломон бил уведомен и издал заповед да бъде поставено на централния вход на храма, та всички, които влизат да го тъпчат.

Настъпил часът, в който Господ Иисус Христос бил изправен на съд и осъден на разпятие. Евреите решили именно от това дърво да направят кръста, на който да Го разпънат, та чрез постоянната промяна в дължината му да направят още по-мъчителна Неговата смърт. По този начин „проклетото дърво” станало дърво на Живота, на което Господ Иисус Христос проля пречистата Си кръв и унищожи властта на смъртта. Кръстът е символ на болка, но и на победа и радост. Той е живот, слава и сила на Христовата Църква.

Източник: sveta-troica-plovdiv.com
* “Christ Carrying the Cross“, circa 1565, Tiziano Vecelli (1488/90 - 1576), commons.wikimedia.org