„Нейните клони растат само надолу, за да напомнят на хората, че някога заради тях е страдал и понасял мъчения Божият Син.“
(„Weeping Willow” by Claude Monet)
Легенда за плачещата върба
– Защо клоните на другите дървета са изправени, а на тази върба са сведени надолу? – запита малката Верка майка си, с която бяха излезли да се поразходят край реката.
Майката предугаждаше въпроса на своята любознателна дъщеря, която от дълго време наблюдаваше върбовите клони, оглеждащи се в огледалната водна повърхност.
– Някога тази върба била високо и стройно дърво, детето ми. И тя извисявала клоните си към небето. Но се случило нещо, което я променило завинаги - стройната й снага се прегънала, клоните й клюмнали към земята. Това било отдавна, когато нашият Спасител Исус Христос живял на земята. Лошите хора хванали Божия син и го пратили на съд пред Пилат. Макар да не намерил никаква вина у него, Пилат го предал на войниците, за да го накажат. Отвели те Исус в градината зад дома Пилатов, украсена с множество дървета и започнали да дирят кое дърво има жилави пръчки, за да бичуват Христа с тях.
В средата на градината ствол извисявала красива, стройна върба. Клонките й били дълги, гладки и гъвкави. Отсекли войниците от нейната корона и се приготвили да изпълнят заповедта на Пилат.
Напразно се мъчила върбата да разгадае защо войниците я посичат така, когато изведнъж от двореца долетели писъци. Дървото веднага познало тъжните стенания на своите отрязани клони. Тогава всичките й други клонки се извърнали към прозореца, откъдето идвали писъците и върбата успяла да надникне вътре. И видяла тя вързан на един стълб добрия и кротък Исус Христос. Войниците замахвали с всички сили върху голите му плещи, кръв бликнала от изранените места, но Исус безропотно, като агне, понасял бичуването. Само плющенето на пръчките разнасяло околовръст скръбта и плача на върбовите клони, които не искали да служат за подобно грозно мъчение.
Безкрайно дожаляло на върбата, че жестоките войници мъчели с нейните клони Праведника. Всичките й клонки се изпълнили със сълзи. Не могла тя да понесе скръбната картина, клюмнала глава, свела всичките си вейки към земята и заплакала. И тъй останала завинаги. Оттогава тя се нарича плачеща върба. Нейните клони растат само надолу, за да напомнят на хората, че някога заради тях е страдал и понасял мъчения Божият Син.
Един ден, малко след Своето славно Възкресение, Христос се доближил до натъжената върба и рекъл: „Бъди предвестник на Моето Възкресение: ще цъфтиш преди всички дървета, даже преди самата ти да се разлистиш”.
И оттогава върбата зацъфтява по-рано от другите дървета.
По материал на: pastir.bg
Картина: „Weeping Willow” by Claude Monet; chinaoilpaintinggallery
