През тежката зима на 1937-38 г., в първия брой на списание за руски емигранти, знаменитата поетеса Марина Цветаева пише свой текст. Този брой така и не излиза, но нейното "Открито писмо до децата" е съхранено и до днес. Цветаева пише тези думи с надеждата, че те ще бъдат прочетени и от нейните родители.

 Мили деца!

Никога не хвърляйте хляба, а когато видите къшей на улицата, под нозете си – наведете се и го вземете, оставете го на близката ограда, защото има не само пустини, където хората умират от жажда, но и бедни квартали, в които хората умират без хляб. Някой гладен навярно ще види този хляб и ще му бъде по-малко срамно да го вземе от оградата, отколкото от земята.

Никога не се страхувайте да изглеждате смешни и ако видите човек в нелепо положение – постарайте се да го измъкнете от него – дори да е невъзможно. Хвърлете се да помогнете на този човек, така както бихте скочили във вода – глупавото положение, което ще споделите помежду си е вече по половина за всеки от вас.

Никога не казвайте, че всички правят така – всички правят зле, когато охотно се съгласяват с останалите. Ако ви кажат – "Така НИКОЙ не прави!" (не се облича, не мисли и т.н.) – вие отговорете – "А кой съм аз – НИКОЙ ли?"

Не се тревожете ако ви нарекат "немодерен", тревожно е да бъдете "неблагороден".

Не се обиждайте твърде много на родителите си – помнете, че те са били ВАС, а вие ще бъдете ТЯХ.
Освен това, за вас те са родители, а за самите себе си – те са Аз. Не изтощавайте тяхното родителство.

Не се стеснявайте да отстъпите място на по-възрастните в трамвая. Срамувайте се ако не го направите!
Не се отличавайте от останалите – в материалните неща. Другите – това сте вие самите, същите.

Не празнувайте победата над враговете си. Съзнанието е достатъчно. След победа – протегнете ръка.

Не участвайте, когато другите говорят иронично за близък човек. Другите ще си отидат, близкият ще остане.

Източник: AdMe.ru
Изображение: Калмыков Аркадий Петрович