„Поведенческа ваксина” - мощен метод за изграждане на антитела срещу агресията

Живеем в хилядолетие на разнообразни епидемии. Някои от тях вземат многобройни жертви. За други си мислим, че няма да ни докоснат и имаме изграден имунитет. Има дългогодишни спорове „за и против” ефектите от ваксинирането в ранна детска възраст. Съгласно актуалния Имунизационен календар на Република България се провеждат задължителни профилактични имунизации и реимунизации на определена навършена възраст на децата. Личните лекари водят задължителен календар с ваксините с точни дати и години.

Масово разпространяващи се в съвременните условия прояви на детско насилие и агресия, предвещават неблагоприятно бъдеще за самите деца, за семействата им, за обществото. Агресията засрашава психичното здраве най-вече на децата, тя убива в училище, на улицата и дори в домовете ни. Психолози, социолози, медицински работници стигат до общото мнение, че проблемът с агресията придобива мащабите на епидемия и е причинен от уникални фактори, изискващи специални методи за „ваксиниране срещу различни щамове на вируси, причиняващи агресивното поведение”.

А доколко семейството и училището като образователна институция са подготвени да посрещнат нарастващите размери на агресивното поведение, често определяно като епидемия?

Може ли да се намери „​​​​​​​поведенческа ваксина”, която би могла да изгради антитела срещу девиантното поведение и агресията? На този въпрос, поведенческият психолог и президент на PAXIS Институт, Аризона, Денис Ембри отговаря положително. Според него „​​​​​​​Поведенческата ваксина” е резултат от повторяеми поведенчески реакции или заучени умения да се осъзнае предразположеността към агресивно поведение и да се предприеме процес на трансформиране на поведението към неагресивно. Ваксинирането е метод, който може успешно да се приложи, за да изгради резистентност към бъдещи подобни провокации, предизвикателства или прояви.

Методът „Поведенческа ваксина” е подходящ за качественото подобряване живота на децата, особено с рисково поведение. Денис Ембри споделя мнението на служители с много опит от центрове за работа с деца и детски педагогически стаи, чийто клиенти са деца с агресивни прояви, че за да действа ефективно ваксинирането трябва да се прилага еднократно, а поддържането на резистентността към агресивно поведение, да се извършва ежедневно. Според тях ваксината се изработва индивидуално за всяко дете или група деца. „Поведенческата ваксина и дозата” се съобразява с индивидуалните психологични характеристики на децата и актуалните за определен период от време антисоциални прояви. Ембри е категоричен: „Положителен ефект от ваксинирането има само ако ваксината се приеме преди епидемията”.

За всеки симптом на агресия или антисоциална реакция може да се създаде специфична индивидуална или групова „поведенческа ваксина”. Ефектът от създаването и използването й се изразява чрез положителни психологични и поведенчески резултати ако са ясни симптоматиката, специфичността на проявите и факторното влияние на социалната среда. Подходящо е при прилагането на този метод да се използват и други поведенчески стратегии и различни методи за постигане на социално ориентирано поведение.

Психологическото ваксиниране не е скъпо и може да се разпространи лесно, но е нужно да се предприеме в определена детска възраст, за да има дълготраен ефект върху качеството на живот на отделния индивид и неговото семейство. Ваксинирането и изграждането на поведенчески имунитет е добре да се извърши още при първите прояви на детска импулсивност, хиперактивност, намалена концентрация на вниманието, враждебност, детско насилие, агресия. Те предвещават сериозни поведенчески проблеми и личностни девиации, като заявяват необходимост от изграждане на подходяща поведенческа стратегия и умения за резистентност към негативизма.

За изграждане на антитела е важно приоритетно да се обърне внимание на добре описания в литературата ефект на заразяването в процеса на детското развитие. Психологичният „ефект на заразяването”, е един от факторите, характерни за прояви на агресия, насилие, хиперактивност, импулсивност, емоционална лабилност. Например, поставянето на дете с рисково поведение, в среда на други деца с подобни прояви, в повечето случаи повишава поведенческата му проблематика. Това причинява психична вреда на децата поотделно или събрани заедно. Ефектите на психологична зараза се свързват с негативни влияния. В случая психологичното заразяване засяга деца, които копират антисоциално поведение от семейната среда или връстници по много специфични причинно-следствените връзки: – Възрастните пренебрегват децата си, обиждат ги, груби са, нараняват ги, изолират ги, контролират ги, ограничават ги или ги изоставят. Търсейки подкрепа, децата се приобщават към други деца с подобни проблеми и така задоволяват базова потребност и чувство за общност. Общуването с тях им подсигурява приемственост в група, съпричастност към общи дейности и усет за ценност, която те не са получавали от семействата си.

Подвластни на ефекта на заразяването са деца със специфични личностни характеристики – ниска самооценка, завишена тревожност, колебливост при вземане на решения и нерешителност в действията си. В научните доклади са описани три личностни характеристики, които подпомагат изграждането на поведенческа ваксина срещу агресивни прояви. Това са: способност за преценка на тенденцията към рисково поведение; ниска враждебна нагласа; добър личен самоконтрол. За да се достигне до ваксиниране децата трябва да открият дали притежават тези характеристики и колко те са изявени в тяхната личностна структура. Наличието им устойчиво подпомага издръжливостта на детската личност към неблагоприятното влияние на средата, в която са характерни – бруталност, насилие, безпринципност, агресия, безперспективност, престъпност.

Мнение по тази тема споделят поведенческите психолози Уолкър, Колин и Рамзи. Според тях „лечебно влияние” може да се очаква от благоприятното и приятелско поведение на родителите у дома, на учители в училище, на треньори от спортната площадка, на преподаватели в музикални и езикови школи, на другите деца от обкръжението.

Ваксината влияе по различен начин на всяко дете в зависимост от нивото на развитие, осъзнатост и готовност за промяна на поведенческия модел. Забавяне или липса на прием на ваксина поражда дългосрочни негативни поведенчески ефекти, ориентирани към изкривяване на детските реакции. В потвърждение на това, Ембри изразява мнение, че различните модели за поведенческа ваксина в Америка, Англия, Австрия увеличават ползите за децата, семействата, училищата и могат да се превърнат в подходящи форми на здравно поведение.

Психологът Трембли предлага класификация и схема за симптоми на рисково поведение, според различна възраст. Той посочва, че децата на пет години са най-подходящи за ваксиниране с „поведенческа ваксина”. На таблицата са изложени различни симптоми, в зависимост от календарната възраст. Чрез тях е възможно да се проследи как различни симптоми могат да се развият с промяна на възрастта, а от там да се направи и ранна диагностика на предразположеност към вируса на антисоциално или агресивно поведение:

5-годишно дете
- импулсивност
- хиперактивност
- разрушителност

11-годишно дете
- импулсивност
- хиперактивност
- разрушителност
- опозиционност
- враждебност и готовност за бой

13-годишно дете
- девиантно/агресивно поведение
- престъпност, измами
- малтретиране, противозаконност
- злоупотреби, арогантност, агресия

Поведенческа ваксина се препоръчва при деца, които израстват под влиянието на социални рискови фактори в семейството, училището, сред компании от агресивни приятели.

История за зараждането на идеята за „Поведенческа ваксина”

Две дипломантки по психология Барис и Сандерс, заедно с един от основателите на поведенческите анализи за деца, асистент по психология Уолф, подготвят доклад за своите поведенчески реакции по време на университетско обучение по психология. Недоволни от много вътрешни противоречия, породени от собствените им импулсивни реакции и конфликти с колеги, те стигат до извода, че тяхното раздразнение се подсилва от негативните емоции на техните колеги от университета. За да променят атмосферата и да намалят разрастващото се негативно настроение и агресия в междуличностен план, студентките вземат решение да променят постепенно поведението си и да трансформират някои свои реакции. Те предполагат, че вероятно усмивките, закачките, положителните емоции между колеги в аудиториите, могат да породят позитивни поведенчески реакции между студентите. Ефектите не закъсняват. Студентите започват да се забавляват, стават добронамерени, приповдигнати, лесно общуват. Даже еуфоричното поведение на моменти има лавинообразен ефект и застрашава учебния процес по време на лекции. Дипломантките и асистентът откриват, че малки на вид групови поведенчески промени в обстановката на студентските зали започват да намаляват проявите на негативно поведение. Те приемат идеята, че играта като психологичен подход, може успешно да се прилага в училище за редуциране на агресивно и асоциално поведение при учениците.

Изследователите публикуват заедно доклад за ефектите от психологичната игра. Тя се оказва доста ефективна и става модел на изследвания върху подобни поведенчески прояви и от други дипломанти. Отчита се и благоприятен ефект от трансформация на агресията в добронамереност и позитивно отношение. В първите години „Добрата игра” се използва само като стратегия за промяна на поведението в студентските зали. Студентите я използват, за да обогатяват ежедневно знанията си по поведенческа психология. Нито един от авторите на тази игра не е предполагал, че нейния модел ще е много подходящ и мощна стратегия за промяна на бъдещето на деца с девиантно и рисково поведение, разстройства в ученето, насилие, агресия.

Масовото прилагане на психологическите методи за преодоляване на първите прояви и симптоми на агресия при децата изисква специализирано обучение за възрастни – родители, учители, педагогически съветници, педагози. Обучителните семинари запознават именно в разпознаване на фактори и личностни характеристики, предполагащи девиантни и агресивни прояви. Например първокласниците, започващи училище, често показват на пръв поглед импулсивност, която за повечето родители и учители се приема за естествена. Съчетани с различни нива на агресивност, импулсивните реакции могат драматично да се трансформират в девиантно поведение в следващите класове, ако класната ръководителка не е компетентна за последствията. В дългосрочен план възможно е членовете на този клас, след около пет години, да проявяват симптоми на агресивно поведение, известно още като „върхова точка” на влияние в училище. Обученията запознават и с възможностите на метода „Поведенческа ваксина”. Някои от тях са: промяна на дизайна в класната стая, лидерството сред децата и управление на детския клас, подобряване на училищния психологичен климат.

Автор: Д-р Антонина Кардашева, д.н.

Снимка: Д-р Антонина Кардашева
Картина: Robert Lenkiewicz (1941-2002)

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK