„Разпуснатост в нравите - това е звярът, който дава сила, и власт, и въодушевление.”
За погубената нравственост, изхабените идеали и сметкаджийството на брака, споделено от големия наш религиозен философ, писател и окултист в книгата му „За семейството и детето”, писана преди 100 години (1919 г.)
(Николай Петрович Богданов-Бельский, „В церкви”)
Днес децата живеят в една душна безнравствена атмосфера. Външната политическа и обществена разпокъсаност на народа се прелива и отлива в семейството. Болестта на клетката се пренася по целия организъм . Сега мъжът и жената налегнати от тежките условия на живота и обезличили всяка следа от религия и нравствен закон, считат раждането за тежко бреме, а отглеждането на децата за непоносимо. Нашият икономически и обществен живот, който за присмех наричат демократичен, радикал -демократичен и социалдемократичен, в значителна степен е изхабил идеалните възгледи у младежта. Съвременният живот на младото поколение е една подлунна мъгла, наситена с незадоволство, свади, отчаяние и омраза. Днес всеки почти младеж става краен социалдемократ, комунист, анархист, а за нравственост, религия и окултомистицизъм и реч не може да става. Разпуснатост в нравите - това е звярът, който дава сила, и власт, и въодушевление.
Едно голямо зло са неравните и безумните направени по грубо материалистична сметка бракове. Това е водовъртеж, от който няма излизане. От тънки сметки по разни зестри, от пазарлъците между зетя и тъста, които заглушават любовта на двойката, няма спасение и оправа. Жената требва да се купи от бъдния мъж - ето отвратителното и мискинско дело на модерния брак. Частните договори за покупка и продажба на сгради, ниви и пр. стават при много по-нравствена и чиста атмосфера, отколкото тия мръсни съчетания на „светия" с „патка", както язвително нарича бракът в днешното общество Фр. Ницше. Сметкаджийството в брака е едно зло, против което всеки трябва да се бори. Сметкаджийството убива следите на всяка чиста любов. А сърце хладно и сурово, което смята брака като щастлива лотария, не може да привлича благословията на невидимите приятели. „Не ми се харесва сърце, което остава хладно и сурово на млади години", казва Гьоте.
Има различни видове неравенства, които бъркат на щастливия брак: неравенство в икономическо отношение,неравенство в години, неравенство в идейно отношение. Една груба невежа и назадничава жена какво би могла да помогне на един образован и високоповдигнат мъж?
Как ще възпита правилно своите деца? Те ще бъдат чужди един на друг, чужди по дух и разединени. Семейния живот на такива не може да докара щастие. Сократ е страдал от такава жена; също и Гьоте с Христина Вулпиди. Фр. Кирхнер сравнява мъжа и жената, свързани по сметка, като чифт впрегнати коне.
Между мъжа и жената нужно е да има пълно доверие. Хула, клюкарство и свади ни правят не само смешни пред хората навън, но и в семейството, за което се грижат духовете на прадедите. Между мъж и жена не трябва да съществуват тайни: приятностите и неприятностите взаимно да се споделят.
Детето трябва да бъде първата грижа на родителите. Сам Иисус Христос със заповедта към апостолите да допущат децата при него, ни дава пример на внимание към децата. Детето е нужно не само да бъде добро като родителите си, но да бъде още по-добро от тях. Така то ще отговори на своето предназначение: да бъде равновесие между мъжа и жената- „Детето е малък човек, а човекът е голямо дете”, казва Ламаргин. И родителите не трябва да се вдетеняват, а да се държат сериозно спрямо всяка мисъл, реч и постъпка на техните деца.
Възпитанието на децата - ето първата задача на едно семейство - „Правилното образование на юношеството е много по-важно, отколкото завоюването на Троя", дума Меланхтон. Образованието, което в днешно време е една необходимост, трябва да върви ръка за ръка с възпитанието. Правилното образование прави човека мъдър между мъдреците. Последните го уважават и ценят. Младите хора, правилно образовани, се изваждат от духовните тъмници; напротив, необразованите и невъзпитаните тънат в мрака и нравствената мизерия. „Учен, ама зле научен” - казва се за невъзпитан - „Учен да те бие, прост да те не милва”. „Ученият е с 4 очи”. „Учи дядо на старост, що трябвало на младост”. Това са все народни поговорки за образование и възпитание. „Да образоваш човека - най-изменчивото и разнообразното между всички живи същества е изкуство на изкуствата. Има ли по-голяма и по-добра услуга, извършена от нас в полза на държавната от тая, да изучиш и просветиш юношеството” (Григорий Назиянзин).
Майката и бащата трябва да бъдат нежни още от самото начало на образуване зародиша в майчината утроба. От чистотата н възвишеността на техните мисли зависи идването на духа и образуването на неговото оръдие- тялото. Един испански философ дума: „Създаването на детето е една врата, която природата отваря, надявайки се винаги, че новото същество ще може чрез това да се сдобие с един по-добър израз”.
Детството на човека от 1 - 12 год. е нужно да бъде обкръжено от добри родителски грижи и внимателни духовни ръководители или, както църквата ги нарича, ангели-пазители (хранители). Нека се знае във всяко семейство, че за всяка простъпка на детето в тая възраст, за всяка поквара на младата детска душа - млада в смисъл на физичния земен живот - родителите и духовните ръководители солидарно ще бъдат отговорни. Шарл Вазхет поддържа мнението - и то е вярно - както нашето тяло е така сложено в направата си, че може да се счита като отпечатък. Милувката е не само мотивирана от обичта на бащата и майката, но тя е още една тайнствена нужда на духовното естество, да повлияем с нашите ръце за създаването на хубавото. Добротата и любовта са началото на хубостта, която от подлунната област трябва да слезе на земята. Някога старите гърци при половия акт са гледали хубави картини или статуи, за да бъдат и децата им хубави и здрави. И в днешно време това е една необходимост. Уолт Уитман в прекрасната си поема „Деца на Адама" се обръща със следните редове: „Прославям те, божествен акт и вас, деца, произлезли от него, и тебе, здрава утробо!...”
Човек може само тогава, когато знае. А знание има не само от мъдрите книги, но и от общения с Бога. Дири това общение, което ни отваря духовните очи, то е много по-важно. Благосъстоянието на един човек, на едно семейство, на един народ зависи изключително от сумата на знанието, с което се ползват. Ако духовното око е закрито, то и материалното благосъстояние на човека, на семейството не може да върви напред. И тъй, всяка разумна единица, всяко семейство, и всички семейства на тоя народ, който жадува благословията на Небето и благополучието на земята, трябва да се спрат на тоя важен въпрос: що знаем ние за люлката, песен на живота и заминаването отвъд на тия скъпи нам рожби, които дават цел и смисъл на земята ?
Бургас, 26. VII. 1919 г.
От: „За семейството и детето”, Александър Кръстников, издание на Духовна Асоциация за окултни изкуства
Картина: Николай Петрович Богданов-Бельский, „В церкви”, gallerix.ru