„Ако искате децата ви да станат по-съчувстващи, грижовни и отговорни, вие трябва да очаквате и изсквате това от тях.“

~ Лорънс ШАПИРО, „Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент“

~ Какво можете да направите, за да помогнете са детето си да стане по-състрадателно към другите 

Състраданието, което е основа на всички социални умения, се проявява естествено при много деца. Може да се изненадате, че повечето изследвания не показват важни различия в съпричастното поведение на момчета и момичета. В голяма степен момчетата са готови да окажат съдействие също толкова, колкото и момичетата. Но момчетата са склонни да съдействат повече физически или например да помогнат на друго дете да се научи да кара колело, докато момичетата имат по-голяма склонност към психологическа подкрепа - например да успокоят разтревожено дете. Нито социалната класа, нито рангът на семейството изглеждат свързани със състрадателното поведение, въпреки че в едно семейство по-големите братя и сестри са по-услужливи от по-малките, особено при голяма разлика в годините.

Любезността и загрижеността са част от генетичния на вашето дете, но ако не се стимулират, тези черти ще изчезнат. Като се има предвид естественият стремеж на децата да оказват съдействие и загриженост, бихме очаквали да откриваме много по-често и последователно едно състрадателно поведение. Когато децата са нелюбезни, негрижовни и дори жестоки, в повечето случаи бихме търсили причините за това неестествено поведение отново в семейството. Ако искате да възпитате дете, което да обича и да е загрижено за другите, и чиито постъпки да отговарят на тези чувства - ето какво можете да направите.

~ Вдигнете летвата на изискванията си за мило, внимателно и отговорно поведение на вашите деца 

В някои семейства религията има голямо значение за моралното развитие на децата. Въпреки че повечето религии изискват децата да наизустят списък с морални правила като Десетте Божи заповеди, това механично запомняне има малък ефект върху поведението им. Начинът, по който родителите прилагат религиозната си ценностна система в ежедневния живот, е това, което влияе ефективно върху децата им. Някои религиозни общества са особено резултатни, когато научават децата на загриженост към другите.

Например в книгата си „Възпитавайте грижовност във вашето дете“ Раби Нейл Куршан подчертава, че евреите придават особено значение на загрижеността за другите. Той пише: „Думата „загриженост“ означава отговорност, пропита със състрадание или чувство, при което личните необходимости и желания са ограничени от потребностите и желанията на другите хора. Загриженият човек се държи въздържано и смирено, но винаги усеща чувствата и мислите на другите. Като загрижени хора ние изпитваме истинска страст да облекчим болката и страданията на онези около нас.“

Раби Куршан е разтревожен от факта, че думата „загриженост“ е изчезнала от американо-еврейската култура. Той описва случай, когато накарал деца от четвърти клас да дефинират термина, но видял само озадачени и объркани очи. Тогава едно момче, което енергично размахвало ръка, обяснило, че „това е една хубава жена, която обича да флиртува с мъже“. 

„Не - обяснил Раби смутено - не е вярно.“ Той продължил да дава подходящи дефиниции. По-късно през деня се досетил, че момчето му бе дало само неговата дефиниция за „лека жена“.

Куршан приписва изчезването на думата „загриженост“ от всички нива на обществото на занижените родителски очаквания, които стигат дотам, родителите да се страхуват от неодобрението и отхвърлянето от страна на техните деца. Той обяснява: „Срещал съм родители, които скриват по пет или десет долара в шкафа така, че децата да ги намерят, само защото се страхуват, че в противен случай те ще им откраднат много повече от портфейла. Познавам родители, които не определят вечерен час, защото се страхуват, че децата няма да го спазват, и родители, които преглъщат обидите, когато децата им ги наричат в лицето „изкуфели“ или „идиоти“.

Ако искате децата ви да станат по-съчувстващи, грижовни и отговорни, вие трябва да очаквате това от тях. Необходимо е да определите правилата в семейството по съвсем ясен и принципен начин и да не се отказвате от тях. Трябва да изисквате от тях отговорност. Научете ги още от тригодишна възраст да почистват след себе си и дори да помагат при дребни домакински дейности, като слагане на масата например. Подобни отговорности трябва да нарастват с възрастта, а и не е редно децата да очакват дори дребни награди за това. Периодичното получаване на определена сума и как да се борави с пари е съвсем отделно нещо.

Ако искате децата ви да станат внимателни, грижовни и отговорни, необходимо е да направите само едно нещо: вдигнете летвата на вашите изисквания. Лесно е да бъдеш родител, „разрешаващ всичко“. Лесно е да оправяш леглото или да пишеш домашната работа вместо децата. Но за възпитат по-отговорни деца, самите родители трябва да станат по-отговорни и могат да започнат, като преодолея погрешното си мнение, че глезенето на децата няма да навреди, напротив.

~ Научете децата си да проявяват „случайно възникнали действия на добрина“.

Римският държавник Цицерон пише: „Човек в нищо не се приближава до боговете така, както когато прави добрини на другите.“ Един от най-простите и ефективни начини да се учат децата на състрадателност е като проявяват „случайно възникнали действия на добрина“. Това национално движение беше разпространено от книгата „Случайно възникнали действия на добрина“, която съдържа анекдоти за простите действия на внимание и загриженост, оказващи голямо влияние в живота на хората. Един колежанин получил загадъчни анонимни пощенски картички от майката на свой приятел, които направили по-леки първите няколко месеца далече от къщи. Една жена забравила повредената си лампа в автобуса и за да й я върне, шофьорът на автобуса се отклонил от маршрута, като преди това я поправил. Друга жена, наскоро останала вдовица, слязла от колата и се разплакала встрани от пътя, защото коледното пътешествие с нейните деца тийнейджъри било истинско разочарование. Съвършено непозната жена спряла колата си, прегърнала я и я утешила и поканила семейството й на чай и на едно пътешествие из града, осветен от коледния блясък.

Всеки ден е добър, за да превърнете добронамереността в един семеен проект. Купете си дневник от книжарницата и записвайте всеки ден всяко добро дело, на всеки член от семейството. Доброто дело може да бъде най-обикновено - например да държиш вратата отворена за някого или да се обадиш на болен приятел. И когато добронамерените постъпки се превърнат в навик, ще откриете, че децата не могат да им се наситят. Те с всички сили ще се стремят да вършат все повече състрадателни дела.

Много училища из цялата страна започват да изискват прояви на обществена дейност като условие за завършване на висше образование. Според един отчет на Научно-изследователския институт по образование, повече от 30% от американските държавни и частни училища задължително изискват - или планират в бъдеще да го правят - обществена дейност като необходимо условие за дипломиране на абсолвентите. Самият факт, че училищата трябва да налагат задължително обществена дейност, за да изпълнят задължението си да дипломират отговорни граждани, е тъжна равносметка за това, в какво точно семейството не е успяло. Докато някои религиозни групи извършват обществена дейност като част от религиозните им задължения, много от децата не изживяват чувството на принадлежност и значимост, което се постига чрез редовното участие в организирано подпомагане на по-малко облагодетелстваните хора. Въпреки че повечето родители разясняват на децата си тези ценности, само делата биха имали ефект.

Ако вие и вашето семейство се отдавате редовно на организирани проекти за подпомагане на хора, не само ще научите децата си да бъдат по-загрижени за другите, но и ще възпитате у тях социални умения, да разберат колко важно съдружничеството и колко е ценно да си последователен настойчив. Всички тези умения също допринасят за един висок ЕК. Ако не сте член на религиозна или някаква група за обществена дейност, които ангажират децата поне в двуседмична дейност, има и няколко други добри източника, които ще ви помогнат като начало. Те включват „Ръководство за деца за социална отговорност“ и „Наръчник на услужливите“. Тези и други подобни книги предлагат следните дейности:

•   работа в кухня за бедни;
•   работа в организации за спасяване на застрашените видове;
•   енергична дейност за почистване на квартала;
•   четене на възрастни хора в старчески домове;
•   обучение на по-малки деца;
•   изработване на кукли за болни деца.

Изберете нещо значимо за вас и децата. Поддържайте дейността, която е от първостепенно значение във вашия живот. Не разрешавайте интереса ви да замре. Участвайте колкото се може повече в проекта с децата.

Из: „Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент“, Лорънс Шапиро, изд. „Жар - Жанет Аргирова“
Картини: DALL-E