Уморените от живота хора, които зарязват всичко

Миналата година, нашата съседка – жена със солидна професия и на висока длъжност, напусна работа, даде прекрасния си тристаен апартамент под наем на преуспяващо младо семейство и замина да живее на село. Завинаги. До пенсия й оставаха още 15 години.
Хората около нея недоумяваха, цъкаха с език, клатеха глави. Да напуснеш такава работа? Такъв апартамент? Да го замениш с проста дървена барака, с люляк отпред и изглед към блатото?! Та това е ненормално. Та нали всички мечтаят да постигнат твоите успехи! Как е възможно?!
Но съседката ми е абсолютно щастлива. И се готви да посрещне остатъка от живота си като чете книги на малката селска веранда, сади зеленчуци и магданоз в градината си и готви борш на своите деца. Да прави всичко, което я кара да се
чувства жива.
Тя, моята съседка, все пак пише разни неща за вестници и списания. Чете и лекции – тук-там. Прави нещо и заработва нещо. Но то е толкова незначително и несравнимо с предишния й живот, че не си струва да го упоменавам.

С всяка година, хората като моята съседка стават все повече. Разбира се, не всички зарязват всичко и заминават в горските пущинаци. Но променят живота си изцяло. От лекари стават фотографи, от счетоводители – журналисти. Навярно сте забелязали, че т.н. фрилансери – или хората, работещи на свободна практика, постоянно се увеличават. И това е съвсем в реда на нещата. Във времето на Интернет и високите технологии, няма нужда за бъдеш вързан за конкретно работно място при строг часови график от 9 до 6. Но има и друго.

Има уморени от живота хора.

77

Доста настойчиво се опитват да ни наложат успеха като начин и мярка за живот. Какво означава да си успешен? Знае ли някой определението на тази дума?

Още от детската градина, човек влиза в "тихия" режим на правилата, които навярно имат за цел да ни направят успешни. Една безкрайна въртележка от задължения. Ставане рано. Закуска. Пази тишина. Поиграй си малко. Сега занимания. Събота. Ставане рано. Английски и рисуване. Понеделник. Училище. Домашна работа. Изпити. Пак изпити. Университет. Ставане рано. Лекции. Изпити. Работа. Бързане за работа. Съвещание. Отчети. Планьорки. Бързане. До безкрай...

Един ден се събуждаш като пенсионер.

Но, бий си главата в стената, бъди успешен. Високоефективните хора, чували ли ли сте за тях? Те не се мотаят, те не боледуват, те работят и ... умират. Отлични работници. Мечтата на всеки ръководител. Не се уморяват, не настиват, не излизат в отпуск, не ходят на празненствата на децата си, работят извънредно, дори през почивните дни. Те искат да са високоефективни и успешни. Трябва да бъдат. Точното това е думата - трябва.

През цялото време на учене, всички ни плашат и заканително ни утвърждават правилото, че ако не учиш, от теб нищо няма да излезе. Учи това, че иначе ти предстои да станеш чистач, учи онова, че иначе си провален.
Стандартният случай – две висши образования, удачен брак, престижна професия, апартамент, кола и вила. Море – веднъж годишно. Париж – за годишнина от сватбата. Децата – в университет. Двадесет чифта обувки, 20 чанти – за сезона.

Всичко е както трябва. Точно.

Някога някой е решил, че именно всичко това, може да се нарече успех, а вас да нарекат – успял, успешен. А вие сигурни ли сте, че именно с това се измерва успехът? И нужен ли ви е изобщо? Във всеки случай, това е една от най-големите измами в живота ни. Да разберат простата истина, могат единствено дълбоко уморените от живота хора, за които най-важен е душевния покой. Те на никого нищо не искат да доказват, нямат нужда от това.

Те искат да живеят, не да оцеляват.

Има хора, които са тичали през живота, надпреварвали са се, после са паднали и са разбрали, че повече не могат. И не искат да продължават така. И това в голяма степен се отнася за новото поколение млади хора, които още на 20-30 години, са успели да заемат сериозна ръководна длъжност, водеща след себе си непосилни камари от работа и отговорности.
Те вече са видели, че могат всичко и не желаят нищо друго, освен покой. Пожелават си нещо като ранно пенсиониране. И започват да гледат на живота с други очи. Често това се случва на фона на пълното изтощение, подкрепено със силен стрес. Докато се търкаляш в болницата, имаш много време за мислене. И много за разбиране.

Уморените хора постепенно променят всичко и променят самите себе си. Учат се да живеят отново, да приемат обстоятелствата по съвсем различен начин, така че да съответстват на техните нужди, желания и биологичен часовник. Напълно контролиращи своя собствен живот, без да го поверяват на настроението и решението на работодатели. Те рисуват и четат книги, разхождат се с децата в парка, играят с тях на топка. Варят супи, пекат баници. Просто дишат. Разбират, че да имат една чанта е напълно достатъчно. Учат се да живеят днес и сега, чувстват всяка минута.

Във всеки случай, настоящата ми работа е много по-привлекателна от редакторската длъжност в месечно списание с обем над 100 страници. Когато нямаш време да хапнеш и да изпиеш чаша кафе. Когато в 10 вечерта се сещаш, че още на обяд си искал да идеш до тоалетната. Когато в 11 вечерта ти звъни рекламодател, за да изиска спешно да му преправиш рекламната страница. А в 9 сутринта, списанието трябва да е в печатница... Когато сгромолясан от работния ден, се спускаш пеша по тъмните стълби, защото асансьорът в сградата отдавна не работи. Не си хващаш такси, а вървиш пеша няколко спирки, за да дойдеш малко на себе си. И мислиш за това, че до утре сутринта, трябва да си допишеш статията и в 8 ч. отново да си в редакцията. А в къщи те чака гладно дете и ненаписаното му съчинение.

На другата сутрин, всичко започва отначало.

Да, има хора, които с удоволствие живеят така. До края на живота си не се уморяват от този налудничав ритъм. При това, могат да усетят живота във всичките му проявления. Отлично. Не всички обаче, могат да бъдат супер-успешни. Не всички могат да заемат престижни длъжности и да ръководят преуспяващ бизнес. Уморените от живота хора и хората, гонещи успеха, никога няма да разберат гледните си точки. Но ако чувствате, че не можете да продължавате по стария начин, не се страхувайте да го промените. Животът не трябва да се приема така сериозно. Той и без това е така кратък.

maria-adme10 maria-adme11

Източник: adme.ru

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK